Решение № 9431 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10334/2018 г.

Решение № 9431 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10334/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Николов, против решение № 4538 от 04.07.2018 г., постановено от Административен съд – С.-град, Т. отделение, 51 състав, по адм. д. № 3572/2018 г. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива доводи, че КЕВР няма правомощие да определя кой клиент има качеството на битов и кой на небитов, тъй като тези дефиниции са дадени в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и преценката, дали заложените законови белези са налице е единствено в правомощията на съда. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, да постанови ново решение по съществото на спора, алтернативно да върне делото на друг състав на административния съд за ново разглеждане и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр. С., оспорва касационната жалба чрез упълномощени юрисконсулт Церовски и юрисконсулт Ненков, които в съдебно заседание и с писмен отговор пледират за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – П. Жлегов от [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото решението е обосновано с приложимите разпоредби на § 1, т. 2а и т. 33а ДР на ЗЕ регламентиращи битов и небитов клиент за целите на ЗЕ, като точно е посочено, че разделението на клиентите се определя в зависимост от нуждите, които ще бъдат задоволявани със закупуваната енергия – за собствени битови нужди на клиента или за небитови и не зависи от предназначението на обектите по ЗУТ. Според участващия по делото прокурор е в правомощията на КЕВР, съгласно чл. 21, чл. 22 от ЗЕ е, вкл. и при произнасяне по жалби на клиенти по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ КЕВР да преценява законосъобразността на действията на доставчиците на ел. енергия с оглед на изпълнение на нормативните им задължения и може да дава задължителни указания за съобразяване на дейността на доставчиците на ел. енергия. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4538 от 04.07.2018 г. е отхвърлена жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., срещу решение № Ж-134 от 08.03.2018 г., постановено от КЕВР, с което е дала задължителни указания на оспорващото дружество да удовлетвори искането на П. Жлегов за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битова за обект "гараж № 12 (търговски обект)", находящ се на адрес [населено място], [улица]. За да достигне до този резултат, съставът на Административен съд - С. - град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал легалните дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент", дадени с т. 2а и т. 33а на § 1 от ДР на ЗЕ и е обсъдил задължението на клиентите писмено да уведомят електроснабдителното дружество в случаите, когато на територията на един обект се наложи промяна на предназначението на цялата или на част от използваната електрическа енергия посочено в чл. 6, ал. 4 на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Б. Е." ЕАД. Въз основа на този анализ е приел, че разграничението между двата вида потребители е на плоскостта на нуждите, за задоволяване на които се купува/ползва енергията, а не от характера и вида на обекта, за който се закупува електроенергията. Първоинстаницонният съд е приел, че съобразно събраните в хода на делото доказателства, както и с оглед на обстоятелството, че обектът се ползва за битови нужди, оспореното решение, с което са предписани задължителни указания за удовлетворяване на искането на потребителя, е съответстващо на приложимия материален закон. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че атакуваното от жалбоподателя решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган - КЕВР, в пределите на правомощията му, при съобразяване изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 2, чл. 22, ал. 7 ЗЕ и чл. 60 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката. Правилно е установено, че процесното решение на КЕВР е обективирано в писмена форма, взето е единодушно на закрито заседание на Комисията, мотивирано е с изложени в него фактически и правни основания и при постановяването му не са нарушени административнопроизводствените разпоредби. Твърденията на касационния жалбоподател за неустановена фактическа обстановка и неизпълнени задължения по реда на чл. 168 АПК, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. Неизяснената фактическа обстановка не съставлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, а в случая първоинстанционнният съд е извършил задълбочен фактически и правен анализ, като е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства. Без правно основание са и възраженията на касатора, касаещи компетентността на КЕВР да се произнесе по качеството на клиента, определяем като битов или небитов. Оспореното решение е постановено при осъществяване на контролните правомощия на регулаторния орган, изрично предвидени в чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ, съгласно който текст Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. По силата на чл. 22, ал. 5 ЗЕ в случаите, когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. В случая дадените на доставчика на ел. енергия "ЕВН Б. Е." ЕАД с решението на КЕВР указания са в изпълнение на предоставените на Комисията правомощия по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ. Същите съответстват и на приложимите материалноправни разпоредби. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че от анализа на законовите легални дефиниции се установява, че разграничението между битов и небитов клиент се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, още повече че тази концепция за разграничаване на различните видове клиенти е залегнала и в одобрените от регулатора Общи условия на електроснабдителното дружество. В т. 2 а на § 1 от ДР на ЗЕ се определя, че по силата на закона "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а в т. 33 а на същия параграф като "небитов клиент" се определя клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В същото време според чл. 1, ал. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Б. Е." ЕАД под понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" се разбира физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а под понятието "потребител на електрическа енергия за стопански нужди" - физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б. Е." ЕАД съгласно действащото законодателство. При тази регламентация правилен е изводът на административния съд, че разграничението за определяне на един клиент като битов или небитов е поставено в зависимост единствено от това за какви нужди, съответно битови или стопански, ще се ползва ел. енергията от съответния клиент. Правилен е и изводът, до който са достигнали регулаторния орган и първоинстанционния съд, че видът и предназначението на обекта, в който се консумира енергията, не е определящ и не играе ролята на разграничителен критерий за това дали един клиент е битов или не. Точно е установено и обстоятелството, че в случая П. Жлегов е изпълнил задължението си по Общите условия, като писмено е уведомил "ЕВН Б. Е." ЕАД за промяната в предназначението на потребяваната енергия. Такава е и константната съдебната практика - Решение № 3765 от 28.03.2017 г. по адм. д. № 12292/2016 г. и Решение № 4773 от 01.04.2019 г. по адм. д. № 12680/2018 г. – двете на ВАС, четвърто отделение. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 лв., който размер е определен съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,