Решение № 9152 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2016 г.

Решение № 9152 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2016 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Спиритс маркет ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. Д., бл. ..., вх. ..., ап. ..., подадена чрез управителя С. А., против решение № 2606 от 18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 6458/2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд, поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че при мотивиране на решението си относно приложението на чл. 11, ал. 1, т. 12 - 13 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), съставът на АССГ не е взел предвид в цялост разпоредбата на чл. 23 от Регламент 110/2008 г. Прави се искане Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд С. - град и да се произнесе по същество на спора като отмени регистрацията на търговска марка "Сливенска перла" с рег. № 48720 по описа на Патентното ведомство за целия клас 33 според МКСУ, собственост на Вини АД. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство на Р. Б., чрез своя процесуален представител - юрк. Асенова, в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Вини АД, гр. С., в писмен отговор, чрез адв. Аврамова, оспорва жалбата. Излага съображенията си за нейната неоснователност в представени писмени бележки и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Спиритс маркет ЕООД против Решение № 55 от 25.02.2015 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б., с което на основание чл. 46, ал. 4, 5 и 6 от ЗМГО е отхвърлено искането за заличаване на регистрираната марка с рег. № 48720 "Сливенска перла", словна, за стоките "спиртни напитки" от клас 33, за които е регистрирана. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установил, че марка с рег. № 48720 СЛИВЕНСКА ПЕРЛА е словна. Заявена е на 21.10.2002 г. и е регистрирана на 02.09.2004 г. за стоките "вина; спиртни напитки; ликьори" от клас 33 на Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/. Срокът на действие на регистрацията на марката изтича на 21.10.2022 г. Административното производство по издаване на процесното решение е започнало по подадено от С. М. ЕООД искане с вх. № 69-00-948 от 15.05.2014 г. за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 48720 СЛИВЕНСКА ПЕРЛА. Притежателят на атакуваната марка е бил уведомен за правото му на възражение по чл. 46, ал. 1 от ЗМГО в 3-месечен срок от получаването на уведомлението, което право той е упражнил. Становището на отдела по спорове, определен със Заповед № 85/13.02.2015 г. на председателя на Патентното ведомство е, че искането е частично основателно - по отношение на стоките "вина и ликьори" от клас 33 и неоснователно по отношение на стоките "спиртни напитки" от клас 33. Приемайки становището на отдела по спорове по материалното съдържание на акта, председателят на Патентното ведомство е издал Решение № 55/25.02.2015 г. При така установените факти, съдът е обосновал извод, че законосъобразно председателят на Патентното ведомство е приел, че е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, тъй като видно от приетото по делото заключение СЛИВЕНСКА ПЕРЛА като словосъчетание само по себе си не указва вида на стоката, тъй като няма семантиката на спиртни напитки, но указва характеристика на съставка от стоката спиртни напитки - сорта грозде Перла с произход от С., което е "друга характеристика на стоката" по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО и възражението на заинтересованата страна "Вини" АД в обратния смисъл е неоснователно. Споделил е като законосъобразни и изводите на председателя на Патентното ведомство, че в случая забраната по чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО отпада, тъй като е осъществен фактическият състав на изключението по чл. 26, ал. 2 от ЗМГО. Изложил е мотиви, че степента на отличителност се определя от отличителността на знака per se или е резултат от употребата на марката и реалното налагане на стоката/услугата на пазара - без да е отличителна сама по себе си, марката е придобила отличителност и известност. В резултат на използването й на пазара, релевантните потребители са започнали да я възприемат като идентификатор за произход на тези стоки/услуги от определен търговец. Т. е. знакът е придобил в съзнанието на потребителите допълнително значение, в резултат на което е станал способен да отличава стоките/услугите на едно лице от тези на другите лица на пазара. Съдът е отбелязал, че в конкретния случай безспорно е установено, че в резултат на дългогодишната употреба по отношение на стоките "гроздова ракия", включени в обобщеното понятие "спиртни напитки", словната марка СЛИВЕНСКА ПЕРЛА е придобила отличителност в достатъчна степен, за да може да изпълнява основната си функция - да отличава стоките "спиртни напитки" като произхождащи от определено предприятие и следователно тези стоки може да бъдат различени от стоките на останалите предприятия. Според първоинстанционния съд липсват и предпоставките за приложение на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗМГО, тъй като приложението на тази разпоредба предполага действителна заблуда или сериозна вероятност за заблуда на потребителите. За целта марката трябва да има ясно изразено смислово значение, което еднозначно да се приеме от потребителите като указание за определени характеристики на стоките, които в действителност те не притежават. Съдът е приел още, че в случая не са налице и основанията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 13 от ЗМГО. Посочил е, че по силата на Регламент (ЕО) № 110/2008 г. съществува защитено географско указание СЛИВЕНСКА ПЕРЛА / СЛИВЕНСКА ГРОЗДОВА РАКИЯ / ГРОЗДОВА РАКИЯ ОТ СЛИВЕН/ за стоката ракия, което е посочено в Анекс III на Регламента, т. 4 - Винена дестилатна спиртна напитка. В тази връзка на 21.06.2005 г. в Официалния журнал на ЕС са публикувани документи, отнасящи се до присъединяването на Р. Б. към Европейския съюз, в т. ч. списък на географски указания, за които България предявява искане да бъдат включени в Анекс II към чл. 5, ал. 3 на Регламент на Съвета № 1576/89 традиционни спиртни напитки с географска индикация, произведени в България, сред които е и СЛИВЕНСКА ПЕРЛА. Закрилата на тези географски указания е в сила от 01.01.2007 г. - датата на присъединяване на страната ни към ЕС. З. в страната на произход - Р. Б., е предоставена със Заповед № РД-27-05 от 29.04.2003 г. на министъра на МИЕТ, с която е утвърдена спиртна напитка "гроздова ракия" с географско указание "Сливенска", съгласно акт за утвърждаване № 5 от 14.04.2003 г. Тази заповед впоследствие е била изменяна и допълвана. Последната издадена заповед е № Т-РД-27-14 от 27.11.2013 г. на министъра на МИЕТ, с която се утвърждава винена дестилатна спиртна напитка "гроздова ракия" с географско указание "Сливенска": Сливенска перла / Сливенска гроздова ракия / Гроздова ракия от С./. Заповедта е публикувана в неофициалния раздел на Д. вестник, бр. 110 от 21.12.2013 г., стр. 72. В тези заповеди маркопритежателят Вини АД, гр. С., е посочен като производител на стоките. Защитеното наименование за произход СЛИВЕН за стоката "вино от България", което е с номер PDO-BG-A1190 е получило закрила по силата на Регламент (ЕО) на Съвета № 479/2008 г. Датата на регистрация на това наименование за произход е 10.05.2007 г. Наименованието е утвърдено на национално ниво с Акт за утвърждаване № РД-18-39/04.07.2005 г., обн. ДВ, бр. 67 от 16.08.2005 г. Съдът е отбелязал, че при тези факти е безспорно, че началото на закрила на двете географски означения - 29.04.2003 г. и 04.07.2005 г., е по-късно от датата на заявяване на процесната марка - 21.10.2002 г., поради което приложими се явяват разпоредбите на чл. 23, § 2 от Регламент № 110/2008 г. и чл. 44, § 2 от Регламент № 479/2008 г., които разрешават използването на наименованието за произход или на географското указание успоредно със съответната търговска марка. В заключение съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставките на закона и на европейското законодателство за заличаване на марката. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Съдът е установил правилно фактите по делото. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, отговорил е на всички направени от жалбоподателя възражения. Изводите, до които е достигнал АССГ са правилни и кореспондират с доказателствата по делото, с оглед на което същите се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 4, т. 7, т. 12 или т. 13 от ЗМГО. Касаторът в жалбата си твърди единствено неправилно приложение на чл. 11, ал. 1, т. 12 - 13 от ЗМГО, тъй като съставът на АССГ не е взел предвид в цялост разпоредбата на чл. 23 от Регламент 110/2008 г. Изводът на АССГ, че не е налице и хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗМГО е в съответствие с доказателствата по делото. Безспорно в случая липсват предпоставките на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 110/2008 и няма основание за обезсилване на регистрираната марка. Както правилно е приел и съдът, дори и да беше налице някоя от хипотезите на чл. 16, то в този случай приложение ще намери разпоредбата на чл. 23, § 2 от същия регламент, тъй като от една страна регистрацията на марката е направена преди датата на защита на географското указание в държавата на произход, а от друга страна не е налице основание за недействителност или отмяна на марката, съгласно Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките или в Регламент ЕО № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността. На основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗМГО се заличава регистрацията на марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на страната, или от негови производни. Както обосновано е приел съдът от доказателствата по делото е видно, че процесната марка не се състои изключително от географско означение. Безспорно е, че географското указание, което е вид географско означение - чл. 51, ал. 1 от ЗМГО, Сливенска перла - гроздова ракия, е регистрирано и защитено, включено е в приложение III на Регламент № 110/2008. Релевантното в случая е, че процесната марка не се състои изключително от това означение. Що се отнася до довода на касатора относно чл. 23 от Регламент № 110/2008, съдът правилно, обстойно и мотивирано е обосновал действието на сочената разпоредба. Вярно е, че съгласно чл. 23, § 1 от Регламент № 110/2008 регистрацията на марка, която съдържа или се състои от географско указание, регистрирано в приложение III, се отказва, но това става само, когато това би довело до някоя от ситуациите, посочени в чл. 16 на регламента. Касаторът не сочи коя от хипотезите на чл. 16 от Регламент № 110/2008 счита че е налице и която съответно съдът не е тълкувал и приложил правилно. Видно от разпоредбата на чл. 16 в случая не е налице нито една от регламентираните четири хипотези. По делото не се твърди, а и липсват доказателства за пряка или непряка търговска употреба, отнасяща се до продукти, които не са обхванати от регистрацията - буква "а". Не са налице доказателства за злоупотреба, имитация или пресъздаване от собственика на марката - буква "б". Не се твърди, а и няма доказателства за друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание относно източника, произхода, естеството или съществените качества при описанието, представянето или етикетирането на продукта, което може да създаде невярна представа за произхода на стоката - буква "в". Не са налице доказателства за каквато и да било друга практика, която може да въведе потребителя в заблуждение по отношение на действителния произход на продукта - буква "г". В същото време, § 2 на чл. 23 изрично сочи, че дори и когато регистрирана марка, съответства на някоя от хипотезите по чл. 16, е била добросъвестно използвана на територията на Съюза преди датата на защита на географското указание в държавата на произход или преди 1 януари 1996 г., може да продължи да се използва независимо от регистрацията на географското указание, при условие, че не съществува основание за недействителност или отмяна, както е определено в Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките или в Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (Регламент № 40/94). Основанията за недействителност и отмяна по смисъла на Първа директива са идентични на тези по чл. 11, ал. 1 от ЗМГО, по отношение на които органът и съдът са извършили проверка и контрол за законосъобразност. Регламент № 40/94 е отменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз, като предмет на регламентация и на двата регламента е марка на Европейския съюз. Процесната марка не е марка на Европейския съюз, а национална марка. С оглед на горното първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗМГО. На основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗМГО се заличава регистрацията на марка, която съдържа регистрирано географско означение, действащо на територията на страната, когато маркопритежателят не е вписан ползвател на географското означение. Безспорно по делото е, че Вини АД е единственият вписан ползвател на географското указание Сливенска перла - гроздова ракия. С оглед на това съдът правилно е тълкувал и приложил чл. 11, ал. 1, т. 13 от ЗМГО. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на Патентното ведомство е основателно и следва да се уважи като касаторът бъде осъден да заплати на Патентното ведомство сумата от сто лева - юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение