Решение № 3 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2010 г.

Решение № 3 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Н. К. П., Н. К. Д., И. К. Т., М. А. Ж., К. Ж. Ж. и А. Ж. Ж. за отмяна на влязлото в сила решение № R I-46 от 30.04.2009 г., постановено по гр. д. № 247 по описа за 2008 г. на Б. окръжен съд. В молбата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението молителите са открили ново писмено доказателство за твърдяното от тях обстоятелство, че Я. Д. Д. не е бил собственик на процесния имот, т. е. обосновано е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по молбата Р. Н. Д., П. Я. Д., Н. Я. И., Р. П. Д., С. П. Д., И. Д. Я., З. П. Д., И. Г. Д. и П. Г. Д. не изразяват становище по същата. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявения от Р. Н. Д., П. Я. Д., Н. Я. И., Р. П. Д., С. П. Д., И. Д. Я., З. П. Д., И. Г. Д. и П. Г. Д. против Н. К. П., Н. К. Д., И. К. Т., М. А. Ж., К. Ж. Ж. и А. Ж. Ж. ревандикационен иск, основан на твърденията, че ищците са собственици на недвижимия имот като наследници на Я. Д. Д. и въз основа на решение № 88а/1.15 от 12.05.1994 г. на ПК-Ц., а ответниците са завладели имота без правно основание. По възражението на ответниците, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота, съдът е приел, че е установено, че правото на собственост е възникнало в неговия патримониум по силата на чл. 3 ЗССНБ (отм.) още през 1928 г., с въвода във владение, а съставения впоследствие нотариален акт от 1948 г. има само декларативно действие и имота е внесен в ТКЗС през 1949 г., когато Я. Д. е приет за член-кооператор. Към молбата за отмяна е приложен препис от "Образец 10" на Главна дирекция на държавните дългове, в който под № 182 е записан Я. Д. Д. с отразени срещу името му парцели по номера и площ, като впоследствие името е задраскано и под същия номер са записани И. и М. Д.. Молителите считат, че този документ е от съществено значение за делото, тъй като установява, че Я. Д. не е изплатил задълженията си към Д. за държавни дългове /които дългове в размер на 2954.64 лв. за предоставената му като бежанец земя, са доказани от приетото като доказателство сведение от 26.04.1955 г. и писмо от 16.10.1956 г./ и имотът е бил иззет и даден за ползване на други нуждаещи се лица, като поддържат, че съществуването на документа не е могло да им бъде известно в хода на делото, тъй като същия е открит от главния експерт на УТ при К. А. в средата на месец април 2010 г. При условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение само когато непълнотата на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В случая не може да се приеме, че в хода на делото ответниците, настоящи молители, не биха могли да се снабдят с доказателството при полагане на дължимата грижа. Извършената от вещото лице проверка в кметство А. е била свързана с изпълнение на задачата му - установяване дали към 1948, респ. 1951 г. имота е имал земеделски характер, внасян ли е ТКЗС и проследяване промяната на статута му във времето. На вещото лице не е поставяна задача да даде заключение има ли данни за задължения на Я. Д. във връзка с имотите му и предприемани ли са действия по изземването им, нито ответниците са предприели действия за издирване на документи за тези обстоятелства в хода на процеса. Книжата са се намирали в кметство А. и при полагане на дължимата грижа за водене на процеса, заинтересованата страна е можела да се снабди с тях и да ги представи в хода на делото. В обобщение молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение