Решение № 1479 от 9.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Ангелов от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Петрова, срещу Решение 1202 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело 1384/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение на Управителния съвет /УС/ на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/, прието с Протокол 188 от 28.01.2022г., потвърдено с Решение по т. 1 по Протокол 2 от 21.03.2022 г. на Контролния съвет /КС/ на КИИП, с което е отказано вписването му в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност /РПОПП/, секция Електротехника, автоматика, съобщителна техника /ЕАСТ/, част Електрическа, както и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че касаторът желае да е вписан в Регистъра на проектантите с пълна проектанска правоспособност /РПППП/, секция ЕАСТ, като и в мотивите си разглежда и обсъжда единствено законовите предпоставки за вписване в РПППП. Възразява се още, че касаторът успешно е изпълнил всички изисквания по Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалности от регулираната професия Инженер в инвестиционното проектиране /НДИПВООКСМСРПИИП/. Според касатора в случая не става въпрос за признаване на проектанска правоспособност, а за вписване в РПОПП, като извън компетентността на КС на КИИП е да преценяват академичната квалификация на лицето, след като същата е удостоверена с валидна диплома за висше образование. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът УС на КИИП, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Владимирова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея доводи. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Т. Ангелов, срещу Решение на УС на КИИП, прието с Протокол 188 от 28.01.2022г., с което е отказано вписването му в РПОПП, секция ЕАСТ, част Електрическа. В мотивите на решението е посочено, че от представените документи на кандидата е видно, че той не е изучавал дисциплини в направление, съвпадащо с направления Електротехника, електроника и автоматика, Комуникацонна и компютърна техника и Енергетика, както и той не е получил специализирана електротехническа подготовка, не е изучавал Теоретична електротехника, в учебния му план за магистър не са включени и групите дисциплини, определени с държавните изисквания за придобиване на образователно-квалификационна степен бакалавър по съответната част от инвестиционния проект и е налице несъотвествие между изучаваните дисциплини по дипломата му и тези, съответстващи на изискванията за изработване на инвестиционни проекти по част Електрическа, поради и което на основание чл. 13 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/, във вр. с чл. 13, ал. 3 и чл. 14 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавар по специалности от регулираната професия Инженер в инвестиционното проектиране /НДИПВООКСБСРПИИП/ и с чл. 4, ал. 5 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалности от регулираната професия Инженер в инвестиционното проектиране /Наредба магистър/, е отказано вписването му в регистъра на КИИП за ОПП. Така постановеното решение е обжалвано от жалбоподателя по административен ред и е потвърдено с Решение по т. 1, прието с Протокол 2/21.03.2022 г. на КС на КИИП, съгласно което надграждащата магистърска програма по специалност Телекомуникационни и информационни системи не покрива предхождащата магистратура по Транспортна техника и технологии на Т. Ангелов. За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение на УС на КИИП първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискването за форма. Прието е от съда още, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП преценката за наличието на изискванията за вписване в РПОПП от страна на УС на КИИП не се свежда само до формалното основание - представяне на изискуемите документи, а включва и преценка за наличието на придобита професионална квалификация на територията на страната за регулирана професия по смисъла на § 4в от ДР на Закона за висшето образование, каквато е и професията инженер в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, и съответствието на тази професия със секцията и частта, за която се иска вписването. Според съда мотивирането на оспорения по делото отказ с нарушение на нормите на чл. 13, ал. 3 и чл. 14 от НДИПВООКСБСРПИИП, която влиза в сила от учебната 2017 г. - 2018 г., е неотносимо към настоящия спор, тъй като жалбоподателят придобива образователно-квалификационна степен магистър по специалността Транспортна техника и технологии и професионална квалификация Машинен инженер през 2002г. Като относима към спора съдът приема разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от НДИПВООКСМСРПИИП, която влиза в сила от учебната 2017 г.-2018 г., доколкото жалбоподателят е придобил образователна степен магистър по специалността Телекомуникационни и информационни системи и придобита професионална квалификация Инженер по телекуманикационни и информационни системи през 2021 г. Административният съд е обосновал и извод, че е налице и посоченото в оспореното решение фактическо основание, послужило за приемането му, тъй като в учебния план, по който жалбоподателят придобива образователно-квалификационна степен магистър по специалността Телекомуникационни и информационни системи и професионална квалификация Инженер по телекомуникационни и информационни системи, за което е издадена диплома за висше образование от Пловдивски университет Паисий Хилендарски, не са включени групите дисциплини/дисциплините, определени с държавните изисквания за придобиване на образователно-квалификационна степен бакалавър по съответната част от инвестиционния проект. Според съда, видно от дипломата на жалбоподателя, издадена му от Пловдивски университет Паисий Хилендарски, в същата няма изрично направено посочване, че проведеното обучение отговаря на изискванията на НДИПВООКСМСРПИИП за обучение по специалност, водеща до упражняване на регулираната професия Инженер в инвестиционното проектиране в съответната част на инвестиционния проект, съгласно изискването на чл. 7 от тази наредба. При така установеното съдът е обосновал извод, че оспореното решение е прието и без противоречие с относимите материално-правни разпоредби на ЗКАИИП и НДИПВООКСМСРПИИП. Така постановеното решение е неправилно. Решаващият правен извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ е постановен в потиворечие със закона. Вписването в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност за съответната секция и част е безспорно в правомощията на УС на КИИП, като разпоредбите на ЗКАИИП регламентират условията и реда за придобиване, признаване и изгубване на проектантска правоспособност за упражняване на професията инженер в устройственото планиране и инвестиционното проектиране /чл.1/. В съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП Управителният съвет проверява дали са налице условията за придобиване на проектантска правоспособност. С цитираната норма обаче се въвежда задължение за изрична мотивировка на решението за отказ за вписване, което изискване в случая настоящата съдебна инстанция намира, че не е изпълнено. В процесния случай отказът за вписването на Т. Ангелов в РПОПП в секция ЕАСТ, част Електрическа, е мотивиран с нарушение на изискванията на чл. 13, ал. 3 и чл. 14 от НДИПВООКСБСРПИИП и чл. 4, ал. 5 от НДИПВООКСМСРПИИП, както и несъответствие между изучаваните дисциплини по дипломата му и тези, съответстващи на изискванията за изработване на инвестиционните проекти по част Електрическа. В тази връзка правилно административният съд приема, че разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и чл. 14 от НДИПВООКСБСРПИИП /влиза в сила от учебната 2017 г. - 2018 г./, с които е мотивиран отказа, не могат да се приложат в конкретния случай, тъй като поставените с тях изисквания са въведени след приключване на обучението на жалбоподателя за придобиване на образователно-квалификационна степен магистър по специалността Транспортна техника и технологии и професионална квалификация Машинен инженер, който завършва през 2002г. в Технически университет гр. София. Правилен е и извода на съда, че приложима в случая е НДИПВООКСМСРПИИП /влязла в сила от учебната 2017 г. - 2018 г./, доколкото жалбоподателят притежава диплома за висше образование за образователно-квалификационна степен магистър по специалността Телекомуникационни и информационни системи и придобита професионална квалификация Инженер по телекуманикационни и информационни системи, издадена от Пловдивски университет Паисий Хилендарски. Неправилно обаче съдът приема за установено по делото, че е налице посоченото правно основание на чл. 4, ал. 5 от НДИПВООКСМСРПИИП и фактическо основание, послужило за постановяване на отказа, тъй като в учебния план, по който жалбоподателят придобива образователно-квалификационна степен магистър по специалността Телекомуникационни и информационни системи и професионална квалификация Инженер по телекомуникационни и информационни системи, за което е издадена диплома за висше образование от Пловдивски университет Паисий Хилендарски, не са включени групите дисциплини/дисциплините, определени с държавните изисквания за придобиване на образователно-квалификационна степен бакалавър по съответната част от инвестиционния проект. Този извод на съда е необоснован, доколкото не се установява по делото кои точно групи дисциплини или отделни дисциплини не са включени в учебния план, по който жалбоподателят е придобил образователно-квалификационна степен магистър по специалност Телекомуникационни и информационни системи. Конкретни несъответствия между изучаваните от жалбоподателя дисциплини и тези, съответстващи на изискванията за изработване на инвестиционни проекти по съответната част, не се сочат и от органа, постановил оспорения отказ. Отказът е мотивиран само с цитирането на чл. 4, ал. 5 от НДИПВООКСМСРПИИП и бланкетното посочване, че в учебния план за магистър не са включени и групите дисциплини, опредени с държавните изисквания за придобиване на образователно-квалификационна степен бакалавър по съответната част от инвестиционния проект, без да се посочват конкретни дисциплини, касаещи частта от инвестиционния проект, за която иска вписване жалбоподателят. При така установеното настоящата съдебна инстанция намира, че отказът е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 1, изр. второ от ЗКАИИП, което е от категорията на съществените и води до незаконосъобразност на отказа само на това основание, обратно на приетото от първоинстанционния съд. Липсата на мотиви от фактическа и правна страна не може да се санира в съдебното производство, поради което и допълнително изложените доводи от процесуалния представител на ответника в приложената по делото писмена защита, се явявят неотносими, тъй като няма установявания и мотиви в тази посока в оспорения отказ. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че неправилно съдът е приел за законосъобразен оспорения отказ за вписване в РПОПП, доколкото по делото безспорно се установява, че органът се е произнесъл извън рамките на заявеното. Контролът за законосъобразност на оспореното решение следва да бъде съобразен с границите на произнасяне от страна на УС на КИИП, очертани с искането на Т. Ангелов, тъй като нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП не дава правомощие на органа да се произнася служебно извън рамката на заявеното, т. е. да постановява вписва или отказва вписване в съответния регистър по секция или част, за които не е бил сезиран със заявлението. В случая както УС на КИИП, така и съда, са се произнесли по спазване на изискванията за изработване на инвестиционни проекти по част Електрическа. С потвърдения от съда отказ също така е отказано вписване на Т. Ангелов в РПОПП, секция ЕАСТ, по част Електрическа, след като лицето при подаване на заявлението си рег. 29450/10.12.2021 г. за вписване в регистъра изрично е посочило, че иска вписване по част Телекомуникационни и информационни системи, която е различна от част Електрическа. В тази връзка следва да се има предвид, че преценката за наличието на изискванията за вписване в регистъра на УС на КИИП се свежда не само до преценка за наличие на придобита професионална квалификация на територията на страната за регулирана професия и съответствието й със заявената за вписване секция, но и съответствие й с частта от секцията, за която се иска вписване. Неправилно също така при постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е допълнил правните основания на оспореното решение на УС на КИИП, като е приел, че е нарушено и изискването на чл. 7 от НДИПВООКСМСРПИИП, тъй като в дипломата на жалбоподателя, издадена от Пловдивския университет Паисий Хилендарски, няма направено изрично посочване, че проведеното обучение отговаря на изискванията на Наредбата за обучение по специалност, водеща до упражняване на регулираната професия Инженер в инвестиционното проектиране в съответната част на инвестиционния проект. В тази връзка следва да се има предвид, че при осъществяването на контрола за законосъобразност на оспорен административен акт съдът е ограничен в рамките на преценката на посочените в оспорения акт правни и фактически основания за издаването му и е недопустимо въвеждането на нови такива от съда, както е сторено в оспореното съдебно решение. Това представлява нарушение на правомощията на съда, съответно на правилността на оспореното съдебно решение. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното решение като постановен в противоречие със закона, поради липса на мотиви и неприложимост на част от посочените правни основания за отказ в него. Административната преписка следва да бъде върната на органа за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в това решение. При основателност на касационната жалба, в полза на касатора, следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски 70 лева внесена държавна такса. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски предвид изхода на спора е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,