Решение № 2666 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2008 г.

Решение № 2666 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емил Иванов Славков от гр. Лом против решение от 23.04.2008 г., постановено от Софийския градски съд (СГС) по адм. д. № 03930/2006 г. с доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби с искане за отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - директорът на Агенция за държавна финансова инспекция чрез процесуалния си представител юрк. Йорданова оспорва жалбата, моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. По същество тя е неоснователна. С оспореното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Славков срещу заповед № 940/24.07.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с § 4, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция, обн. ДВ, бр. 33/21.04.2006 г., § 1 от ПМС № 167 от 3.07.2006 г., обн. ДВ, бр. 56/11.07.2006 г. и влизането в сила на Устройствен правилник на Агенция за държавната финансова инспекция, както и утвърдено със заповед № ФК-09-110/26.07.2006 г. длъжностно разписание на АДФИ е прекратено служебното правоотношение с държавния служител Емил Иванов Славков, заемащ длъжност "старши вътрешен одитор", с ранг IV младши в отдел "Организация и координация на контролната дейност" - област Монтана при ТД Враца. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че са налице всички основания за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Решението е правилно. Съдебноадминистративният спор е съсредоточен върху въпроса, дали съществуват всички елементи на фактическото състояние - "съкращаване на длъжност". Положителният отговор на въпроса намира опора в следните факти: с ПМС № 167/3.07.2006 г., обн. ДВ, бр. 56/11.07.2006 г., на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) е приет Устройствен правилник на АДФИ. В съответствие с тази нормативна уредба със заповед № ФК-09-110/21.07.2006 г. директорът на АДФИ утвърждава, считано от 26.07.2006 г. длъжностно разписание на агенцията, което не включва съкратената длъжност, а в длъжностната характеристика на "старши финансов инспектор" не са включени функции припокриващи тези, извършвани от жалбоподателя преди прекратяване на правоотношението. Съкращаването на длъжността заемана от касатора е в резултат на структурните промени във ведомството. Длъжностите, утвърдени със съответната характеристика, като брой, йерархия и взаимодействие помежду им, установяват от една страна параметрите на персоналното участие, като отговорности и функции на всеки служител и от друга-реда на организация в системата. Тези два елемента са взаимосвързани, и доколкото основна водеща цел е дейността, за чието осъществяване са подчинени усилията на всички служители, в която и да е функционираща единица, структурата на нейното осъществяване обособява статуквото на служителя. Дейността се ръководи от съответния орган, в случая - директорът на АДФИ. При спазване на законните изисквания, в рамките на правомощията му той е утвърждава щатно разписание, изключващо длъжността "старши вътрешен одитор", изключващо и отдел "Организация и координация на контролната дейност" в ТД - Враца в който Славков упражнява служебните си задължения до преструктурирането. При паралел между двете посочени по-горе длъжности, съгласно компетентно даденото заключение пред първоинстанционния съд се установява, че са налице съществени отграничения в целите, областите на дейност, преките задължения и взаимоотношенията с други структурни звена, обективирани в длъжностните характеристики за двете длъжности. Като най-важната отлика на съкратената длъжност се изразява в осъществяването на функции, свързани в вътрешния одит, докато съпоставяната, тази на "старши финансов инспектор" в системата на специализираната администрация е насочена към извършване на последващи финансови инспекции за спазването на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4 от ЗДФИ. В тази връзка неоснователно е основното касационно възражение на Славков, че с извършените структурни промени по същество няма нормативно намаляване на определената позиция. Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива, и съкращаване на старите. Това зависи от преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, и е свързана с оперативната самостоятелност на управляващият дейността, да я организира по най - ефикасен, според собственото му виждане начин. От друга страна защита на правата на служителя от произвола на назначаващия орган е основен акцент в уреждащите правоотношенията помежду им нормативни актове. Колизията в интересите им е предпоставена от позициите, които заемат, органът има интерес от най-ефикасно управление на дейността, служителят от запазване или подобряване на собственото си статукво. При субординативната връзка между тях, подчиненото положение на служителя го поставя в по-уязвима позиция. ЗДСл гарантира правата му, като поставя категорични условия при прекратяването на правоотношението с него, както и запазването им при определени обстоятелства. Тази защита не е безпределна. Границата е правото на органът по назначаване да ръководи дейността съобразно преценката си за целесъобразност. Закриването на определена длъжност, изваждането на част от дейностите, които е покривала от едно звено и прехвърлянето им в друго, респективно напълно закриване на определена структура е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа. Нормативно длъжността не съществува, няма и нормативна идентичност или квазиидентичност с характеристиките на други длъжности, (най-малко с основната цел на длъжността, посочена от касатора като еквивалентна). Неоснователно е и касационното възражение за нарушение на чл. 87а от ЗДСл. Както вече се посочи съгласно цитирания текст и в съответствие с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДФИ служебните правоотношения на служителите в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол не се прекратяват, а преминават към АДФИ, т. е. цитираните разпоредби са спазени. Съкращаването на длъжността на касатора не е свързано с нарушаване на горните норми, а е правнообосновано от последващите структурни и длъжностни промени в АДФИ, т. е. промени, настъпващи след като по силата на чл. 87а от ЗДСл касаторът вече е служител на АДФИ. При преценка на законосъобразността и правилността на атакуваното решение на Софийския градски съд, настоящата инстанция не намери пороци, налагащи отмяната му и предвид това на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение