Решение № 9167 от 13.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3860/2021 г.

, Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по жалба от Областния управител на област Велико Търново срещу Решение 359/15.01.21г., постановено по адм.д. 650/2020г. от Административен съд Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ообластния управител на Област Велико Търново против разпоредбата на чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредбата за опазване на обществения ред, териториите и елементите за обществено ползване на територията на Община Павликени, приета с Решение 201/27.08.2020г. и изменена с Решение 217/30.09.2020г. на Общински съвет- Павликени ( наричана за краткост по-долу Наредбата). Обжалваният резултат е постановен от съда, след като е приел, че процедурата по приемане на Наредбата е открита с предложени на заместник кмета на Община Павликети, който е действал в условията на заместване, като предложението е придружено с проект на Наредбата, доклад с мотиви и проекто решение. Установено е, че проектът на Наредбата е публикуван на сайта на общината и е предоставен за обществено обсъждане. Липсвали данни за постъпили предложения, мнения, препоръки, становища. След обсъждането на проекта в две от постоянните комисии ( ПК по административно-правни въпроси, обществен ред и законност и ПК по общинска собственост, земеделие и гори, предложението за Наредбата е прието от Общинския съвет с решение 201 по Протокол 14/27.08.2020г. Решението на Общинския съвет е върнато със заповед на Областния управител на Област Велико Търново, за ново обсъждане на Общинския съвет с мотиви , че чл.4, ал.1, т.5, чл.10, т.1, т.5 и 6 и чл.22, ал.1 и 2 от Наредбата преуреждат отношения, уредени в Закона за пътищата и му противоречат. След връщането, с решение 217/30.09.20г. на Общинския съвет- Павликени Наредбата е изменена, като са отпаднали чл.4, ал.1, т.5 и чл.10, т.1,5 и 6 от нея. От правна страна, съдът е приел, че оспорените разпоредби на чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредбата са издадени от компетентен орган и при спазване на предвидената в АПК, ЗНА и ЗМСМА процедура. Наредбата и в частност оспорените разпоредби са приети при спазване на необходимия кворум, мнозинство и начин на гласуване съгласно особените изисквания на чл.27, ал.2 и ал.3, и ал.4 ЗМСМА. По материалната законосъобразност на оспорените разпоредби, съдът се е позовал на чл.8 ЗНА, който изисква да уреждат обществени отношения от местно значение, неуредени с нормативни актове от по-висока степен и да съответстват на последните към настоящия момент. Съдът е посочил, че оспорените разпоредби имат санкционен характер като единствено дефинират размера на предвидените наказания, които са предвидени за всички нарушения на забраните по Наредбата, а не на конкретни запрети за ползването на общинските пътища. Съдът е приел, че по този въпрос е налице делегация на закона чл.2, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания, като с приетите разпоредби е спазено и ограничението в чл.22, ал.4 ЗМСМА. Съдът е посочил, че нормата на чл.52, ал.1 не може да се съпостави с оспорените разпоредби, поради което не могат и да си противоречат. Крайният извод на административиня съд е за липса на преуреждане на обществени отношения, уредени със закон, липса на противоречие с целта на закона, както и за законосъобразност на оспорените разпоредби. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, необоснованост, допуснати от съда съществени съдопоризводствени нарушения. Твърди се, че в Наредбата все още съществували правни норми, преуреждащи вече уредени със закон обществени отношения и такива са чл.10, т.3 от Наредбата във връзка с който глобите, предвидени в чл.22, ал.1 и ал.2 са за един и същи нарушения с тези по чл.52 и 53 от Закона за пътищата и съществено се различават. Също така се твърди, че Общинският съвет не бил представил финансово обосновка за размерите на глобите и санкциите в оспорените разпоредби, за да се установи как точно са определени тези размери. Липсвал анализ и оценка относно въздействието им върху общинския бюджет. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорените разпоредби. Претендират се разноски. Ответникът в касационната производство Общинският съвет Павликени не изразява становище по делото. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователността ан касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а по отношение на основателността й приема следното: С жалбата до административния съд, областният управител на Област Велико Търново е оспорил законосъобразността на чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредбата. Административният съд се е произнесъл точно по предмета на жалбата, с която е сезиран. Основателно, администаритвинят съд е посочил в решението си, че оспорените разпоредби единствено дефинират размера на предвидените санкции за всички забрани по Наредбата. Оспорените разпоредби не определят състави на административни нарушения. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че с тях се преуреждат вече уредени обществени отношения със закон. Правилен е изводът на административния съд, че с отмяната на чл.10, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от Наредбата е преодоляно противоречието между съставите на нарушенията и предвидените различни наказания по Наредбата и по Закона за пътищата. Следва да се посочи, че с жалбата си до административния съд областният управител на Област Велико Търново не възразява, че чл.10, т.3 от Наредбата преурежда обществени отношения, вече уреден с нормативен акт от по-висока степен чл.25, ал.2, т.4, т.5, т.6 от Закона за движенията по пътищата. За първи път подобен опит за разширяване на спорния предмет се прави от областния управител със становището му, представено от неговия процесуален представител в откритото съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд. В това становище след като е посочена регламентацията на чл.25, ал.2, т.4, т.5, т.6 и чл.52 и чл.53 от Закона за пътищата, както и регламентацията на чл.10, т.3 и чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредбата, е направено твърдение, че предвидените наказания за един и същ вид нарушения с Наредбата съществено се различавали от тези, предвиден в Закона за пътищата. Едва в касационната жалба ясно се твърди, че чл.10, т.3 от Наредбата възпроизвежда състави на забраните, регламентирани в чл.25, ал.2, т.4, т.5, т.6 от Закона за пътищата, с което недопустимо се въвежда като спорна разпоредба, която не е била атакувана с жалбата до административиня съд. При така описаното фактическо положение, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че първоинстанционният съд не е имал основание да преценява законосъобразността на разпоредбите на чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредбата спрямо чл.10, т.3 от същата, тъй като последната разпоредба не е била предмет на оспорване от областния управител. Фактическите констатации, направени от административния съд съответстват на документите в административната преписка и в този смисъл са обективни и верни. Изводите на съда са обосновани. Правилна е преценката му, че оспорените разпоредби са издадени от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни, тъй като липсвали мотиви, съдържащи финансова обосновка за определяне на размера на глобата/имуществената санкция. Общинският съвет- Павликени при определяне размера на глобите/имуществените санкции е следвал възприетия подход в законодателствто ни глобата и имуществената санкция да се посочват като конкретен размер, вавиращ в нормативноопределени граници. Както правилно е посочено от първоинстанционния съд , определените размери на административните наказания, предвидени в оспорените разпоредби от Наредбата са обаче в съответствие с ограниченията в чл.22, ал.4 ЗМСМА. Решението на административния съд не страда от пороци, не са налице касационните основания, сочени в касационната жалба, поради което следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд