Решение № 8759 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 485/2020 г.

Решение № 8759 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 485/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Данчев от [населено място], чрез пълномощника си чрез адв. Х. Христов срещу решение № 248/21.11.2019 г., постановено по адм. дело № 404/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена исковата му молба срещу Областна дирекция (ОД) на МВР – Сливен за присъждане на обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) в размер на 300 лева за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар по АНД № 1619/2018 г. на Районен съд - Сливен, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2019 г., като неоснователна и ищеца е осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Моли за присъждане на направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от процесуалния си представител, който по същество поддържа доводите в жалбата. Ответникът, ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител, чрез процесуалния си представите депозира писмен отговор на касационната жалба, в която изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил изцяло предявения от Т. Данчев иск срещу ОД на МВР - Сливен за обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, явяващо се платено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 1619/2018 г. по описа на Районен съд - Сливен, приключило с отмяна на издаденото срещу ищеца наказателно постановление № 18-0804-003366/28.11.2018 г., издадено от началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Сливен за налагане на глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл. 638, ал. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за защита по наказателни и административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че този иск е неоснователен. Въпреки че по делото безспорно се доказва наличието на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание "глоба" и въпреки, че платеното в хода на административно-наказателното производство адвокатско възнаграждение може да се претендира като обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е заключил, че в случая недоказано остава реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведеното съдебно производство по отмяна на наказателното постановление. Първоинстанционният съд е обосновал този извод, с обстоятелството, че до приключване АНД № 1619/2018 г. по описа на Районен съд - Сливен с влязло в сила съдебно решение № 140/3.04.2019 г., с което е отменено обжалваното НП, в административнонаказателното производство е представено адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2019 г. без уговаряне в него на размер и начин на плащане на адвокатско възнаграждение. Обосновал се е, че едва с настоящата искова молба е представено копие от същия договор, но вече с попълнена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева заплатена в брой. Изложил е аргументи, че представеният към исковата молба с вписани реквизити досежно заплащане на адвокатско възнаграждение договор за правна защита и съдействие не установява нито реално плащане нито навременно такова. Въз основа на това решаващият съд е заключил, че липсват валидни доказателства за плащане на тази сума в рамките на административно-наказателното производство. По горните съображения административният съд е отхвърлил претенцията на ищцата срещу ОД на МВР – Сливен за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Съдебното решение е правилно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОС на колегиите във ВАС по Тълкувателно дело № 2/2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти и в случая това не е направено. Обоснован е изводът на административния съд за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради липса на две от задължителните, кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - реално настъпване на вредите по време и до приключване на производството по АНД № 1619/2018 г. по описа на Районен съд - Сливен, съответно недоказаност за наличието на пряка и непосредствена връзка между евентуално плащане на сумата от 300 лева с проведеното административно-наказателно производство и отмененото НП, от което вредите се претендират. Законосъобразно съдът е приел, че договорът за правна помощ, съставлява частен документ и се ползва с формална доказателствена сила единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство само за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, а не и за верността на фактите, съдържащи се в тези изявления. За разлика от официалния документ, частният документ, независимо дали е диспозитивен или свидетелстващ, не се ползва с достоверност на датата и мястото на съставянето си Частният документ има достоверна дата за трети лица, в т. ч. и за съда в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, само в изчерпателно изброените хипотези по чл. 181, ал. 1 от ГПК, нито една от които не е налице в конкретния случай. Правилно административният съд е приел за недоказани по делото, както реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведеното съдебно производство по отмяна на НП, така и наличието на причинно–следствена връзка между евентуално платената сума и отмененото като незаконосъобразно НП. Няма данни по делото, че към момента на приключване на производството пред районния съд договореното адвокатско възнаграждение да е платено. Видно от представеното по делото пред административния съд копие от договор за правна защита и съдействие от 25.01.2019 г. е, че начина и срока на плащане на договореното възнаграждение е след влизане в сила на решението на районния съд. В тази връзка настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд споделя изцяло развитите от административния съд фактически и правни изводи, поради което не намира за необходимо приповтарянето им. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и обосновано е приел недоказаност на плащането на договорения адвокатски хонорар, по повод воденото съдебно производство за отмяната на процесното НП, дало основание за претенция за причинени вреди в настоящото производство по реда на чл. 204, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По горните съображения тези документи не установяват нито навременното плащане на сумата от 300 лева, нито наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалното плащане и отмяната на НП. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Такива следва да се присъдят на ответника пред настоящата инстанция с оглед своевременно направеното искане за присъждането им. Същите следва да се присъдят в размер на 100 лева съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,