Решение № 10670 от 24.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12811/2017 г.

Решение № 10670 от 24.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12811/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Станоева, Е. Станоев и И. Станоев, чрез процесуалния им представител адв. Станкова, срещу Решение № 938/15.06.2017 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 322/2016 г., отхвърлящо оспорването им на Заповед № ДК–10-ЮЗР-37/11.04.2016 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район, с която е отхвърлена жалбата на касаторите срещу Разрешение за строеж № 22/11.02.2016 г. на главния архитект на община Сандански за "Преустройство и промяна на предназначението на дюкянски помещения – обекти с идентификатори № 65334.300.823.1.4 и 65334.300.823.1.5 по КК и КР на гр. Сандански в кафе - клуб" в сграда, находяща се в УПИ VI, кв. 32 по плана на гр. Сандански, ПИ с идентификатор № 65334.300.823 по кадастралната карта на гр. Сандански, с възложители И. Денчев, А. Русинова, И. Бакоева, И. Пандова, Ю. Хаджилилова, А. Каменова, А. Хаджипопов и В. Хаджипопов. Касаторите претендират разноски.

Ответникът – началникът на РДНСК – ЮЗР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът А. Хаджипопов, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира разноски.

Ответниците – главният архитект на община Сандански, И. Денчев, А. Русинова, И. Бакоева, И. Пандова, А. Каменова, В. Хаджипопов, И. Беломорска и В. Кръстева, последните две като наследници на Ю. Хаджилилова, не изразяват становище по оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Разрешението за строеж, оставено в сила с процесната заповед, е издадено на основание чл. 148 и чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6 ЗУТ. Чл. 38, ал. 5 ЗУТ предвижда, че "Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване". Това са изискванията, по които е проведен контролът на началника на РДНСК, а именно когато не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване, не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. Ако не са налице тези условия, се спазва изискването на чл. 185, ал. 2 ЗУТ – преустройството може да се допусне след решение на общото събрание на собствениците, но в настоящия случай не е налице тази хипотеза.

1. Правилно съдът е приел законосъобразност на заповедта, след като с разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти не се засягат общи части на сградата, преустройството не отнема общи помещения и площи или части от тях, не е установено инсталациите да преминават през помещения на отделни собственици, а проектът съдържа конструктивно становище, от което се установява, че не се засяга конструкцията на сградата. Коректно съдът е кредитирал приетата основна, а не повторната, експертиза, тъй като кредитираната експертиза е изготвена от лице със съответни специални знания – инженер-конструктор, докато повторната е изготвена от архитект, който макар и да има знания в областта, същите не са тясно специални. От доказателствата, както е приел и първоинстанционният съд, се установява, че не се засягат носещите конструктивни елементи на сградата при проектираното преустройство, като видно и от конструктивното становище по проекта, така и от приетата експертиза на инженер–конструктор, носещите конструктивни елементи се запазват и не се засягат (носещата колона в преустройваното помещение).

1. Неоснователно е и възражението за липсата на задължителни части от проектната документация, въз основа на която е издадено разрешението за строеж. Към момента на издаване на РС и на оспорената заповед на началника на РДНСК – ЮЗР задължителните части на проекта се определят от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като съобразно чл. 1, ал. 3 от Наредбата, действала към момента на издаване на РС и заповедта, "Задължителните части на инвестиционните проекти, необходими за издаване на разрешение за строеж в отделните фази на проектиране за обектите от четвърта и пета категория съгласно Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (ДВ, бр. 72 от 2003 г.), са определени в приложение към наредбата". Задължителните части са определени в приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от Наредбата. В настоящия случай се касае за преустройство на строеж от пета категория. Съгласно т. 15 за строежи V категория от приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от Наредбата (относимата редакция от ДВ, бр. 13 от 2015 г.), при "преустройства и основни ремонти на строежи от тази категория, с които не се засяга конструкцията на сградата", което е установено по делото, изискващите се части за одобряване на инвестиционния проект са конструктивно становище, ВиК становище, както и в част електрическа - становище, също и част "Архитектура". По посочената точка от приложение № 1 останалите части от проекта, при преустройства на строежи пета категория и липса на конструктивни промени, не се изискват. От доказателствата по делото се установява наличието на всички задължителни части, а липсата на незадължителните не може да опорочи издаденото разрешение за строеж.

1. По делото не са представени доказателства за възможно допускане на наднормено шумово или друго замърсяване, обратното, изяснено е, че конкретните мерки за шумоизолация в процесния обект спрямо съседните обекти отговарят на изискващото се. Съдебният акт е постановен въз основа на цялостен анализ на представените с преписката и по делото доказателства, включително и приетите СТЕ, които са правилно оценени и коментирани във връзка с всички събрани доказателства.

1. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 176в ЗУТ. Обследването по посочената разпоредба е дейност във връзка със съставянето на технически паспорт на сграда/обект, която е следваща извършен нов строеж, реконструкция, преустройство, а не предхождаща, и не е условие за издаването на разрешение за строеж за преустройство.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Неоснователността на касационната жалба обосновава липсата на предпоставки за уважаване на искането на касаторите за присъждане на разноски, както и наличието на такива в полза на ответника по касация А. Хаджипопов и на ДНСК – за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение