Решение № 16386 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 423/2012 г.

Решение № 16386 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 423/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Враца против решение № 21 от 08.12.2011 г., постановено по адм. д. № 567/2011 г. по описа от Административен съд (АС) - Враца. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът - Ивайло Тошев Маринов оспорва жалбата по съображения, изложени в молба - становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 4 от 19.09.2011 г., издадена от директора на РИОСВ-Враца, с която на Ивайло Тошев Маринов - главен експерт "Опасни химични вещества и управление на риска" в РИОСВ-Враца е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишаването в ранг с една година". За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, наказанието е наложено в преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението, при спазване на разпоредбите на чл. 93, чл. 95 и чл. 96 от ЗДСл. Съдът прави извод, че при издаване на оспорената заповед е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, но същата е незаконосъобразна, тъй като не е спазено изискването за форма и е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните. Оспорват се правните изводи на съда за нарушаване формата на акта, както и за липса на материалноправното основание за издаване на заповедта. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с предписаната от закона форма, е законосъобразен. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че ответникът Маринов в качеството си на председател на комисия, назначена със заповед № РД-1095/21.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите, след извършена съвместна проверка на "Камибо" ООД - ТП Хименерго - Враца на 12.05.2011 г. на основание чл. 157а от ЗООС и чл. 14 от Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях, не изисква последваща информация от ОД "Пожарна безопасност и снабдяване" - Враца относно изпълнението на дадено с констативен протокол № 1/2011 г. предписание със срок 08.07.2011 г., с което не изпълнява дейностите по контрол съгласно чл. 156, т. 2 и чл. 157б от ЗООС и нарушава виновно своите служебни задължения, регламентирани в ЗООС, ЗДСл, Правилника за устройство и дейността на РИОСВ и длъжностната си характеристика. При така описаното нарушение съдът правилно приема, че при издаване на заповедта е нарушена разпоредбата на чл. 97, т. 4 от ЗДСл - деянието, за което е наказан служителят, не е индивидуализирано по време и място на извършване, не са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Съгласно изричната разпоредба на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително съдържа описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и служебните задължения, които са били нарушени. Това изискване на закона е императивно и както правилно и обосновано сочи в мотивите си съдът, то е необходимо, от една страна, за да може адресата на заповедта да защити ефективно правата си, а от друга, за да може да се извърши контрол за законосъобразност, като се проследи основателността и тежестта на дисциплинарното нарушение и съразмерността на наложеното наказание. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е посочено кога възниква задължението за председателя на комисията да извърши последващ контрол за изпълнение на предписанията, дадени от комисията с констативен протокол № 1/2011 г. от 12.05.2011 г. в хипотезата на съвместна проверка, проведена с участието на представители на териториалните и регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и упълномощени представители на областните управители и на кметовете на общините. Касае се за дейност на комисия, всеки чл. на която в зависимост от своята компетентност проверява дейността на предприятието (чл. 16, т. 2 от цитираната наредба), в резултат на което са направени четири предписания с различен срок за изпълнението им, поради което при налагане на дисциплинарното наказание за неосъществен контрол на конкретно предписание, е задължително да се посочи време и място на нарушението. Отделно от това в оспорената заповед, както и в документите, съставляващи административната преписка, не са посочени конкретните правни норми от Правилника за устройство и дейността на РИОСВ и длъжностната характеристика, които вменяват задължение за наказаното лице да извърши последващ контрол за изпълнение на предписанията в хипотезата на проверка по реда на чл. 157а от ЗООС, което препятства проверката на законосъобразността й. От посочените в заповедта правни основания не става ясно от къде произтича задължението на ответника в качеството му на председател на комисията, направила предписанието, да извърши последващ контрол на изпълнението му, след като същият е оправомощен от министъра на околната среда и водите да състави констативен протокол за извършената проверка по чл. 157а, ал. 2 от ЗООС, да дава задължителни предписания и да съставя актове за констатираните при проверката административни нарушения, но не и да осъществява последващ контрол на изпълнението. При липса на конкретно посочване на нарушените норми, регламентиращи служебните задължения на Маринов, настоящият състав приема, че наказващият орган не спазва както императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, така и това на т. 5 от същата разпоредба във връзка с реквизитите на оспорената заповед. Ето защо, като прави извод за издаване на административния акт в нарушение на предписаната от закона форма, АС - Враца постановява съответно на материалния закон решение. Правилни и обосновани са изводите на съда за материална незаконосъобразност на заповедта. Описаното нарушение не съответства на приетите за нарушени разпоредби на чл. 156, т. 2 и чл. 157б от ЗООС, тъй като първата, посочена като нарушена разпоредба, урежда последващ контрол чрез проследяване изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол, регламентирани в разпоредбите на чл. 152 и чл. 154 от ЗООС, но не и на контрола, извършен чрез съвместни проверки по реда на чл. 157а от ЗООС, а разпоредбата на чл. 157б не урежда последващи проверки след дадени предписания. Систематичното място на разпоредбата на чл. 156, т. 2 от ЗООС сочи, че урежда последващия контрол в случаите на превантивен и текущ контрол, осъществен по реда на чл. 152 - чл. 155 от ЗООС, но не и в хипотезата на контрол върху изпълнението на задълженията на оператор с разрешително по чл. 104, ал. 1, по реда на чл. 157а от ЗООС, осъществяван от министъра на околната среда и водите чрез извършване на съвместни проверки. Правилно съдът приема, че в случая не е установено нарушение по чл. 21 от ЗДСл, за което именно директорът на РИОСВ - Враца да наложи наказание. Предвид описанието на нарушението, изразяващо се в това, че Маринов в качеството си на председател на комисията за извършване на съвместни проверки на операторите, на които е издадено разрешително по чл. 104, ал. 1 и/или чл. 116д, ал. 1 от ЗООС, не изисква последваща информация от съответната институция дали дадено от комисията на 12.05.2011 г. предписание е изпълнено, с което не проявява отговорно отношение по осъществяване на последващ контрол, съдът приема, че доколкото в акта за назначаването на комисията за извършване на съвместна проверка по реда на чл. 157а, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС, издаден от министъра на околната среда и водите, контролът по изпълнението е възложен на директора на дирекция "Превантивна дейност" на МОСВ, то няма данни правомощия по контрол върху дейността на тази комисия да са предоставени на директора на РИОСВ. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд. Допълнителен аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 157б, ал. 4 от ЗООС, уреждаща правомощието на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него лице да издава наказателно постановление на оператор за извършено административно нарушение, както и разпоредбата на чл. 15, т. 8 от Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях (отм. ДВ. бр. 76 от 5.10.2012 г.), регламентираща задължението на председателя на комисията след всяка проверка да изготвя и изпраща доклад до министъра на околната среда и водите или до упълномощено от него длъжностно лице, към който прилага констативния протокол по чл. 157б, ал. 1 ЗООС, както и акта за административно нарушение по чл. 157б, ал. 3 ЗООС, ако такъв е бил съставен. От цитираните норми се налага извод за компетентността на министъра на околната среда и водите да осъществява контрол върху дейността на назначената от него комисия, което в случая е направено, като това задължение е възложено на директора на дирекция "Превантивна дейност" в МОСВ. Поради това оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон, се явява незаконосъобразна и правилно е отменена. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Изводите на съда се подкрепят от представените по делото доказателства. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Обжалваното решение е постановено след обстойна преценка на събраните по делото доказателства, а правните изводи на съда са подробно мотивирани. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция приема, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски пред настоящата инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение