Решение № 9436 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2018 г.

Решение № 9436 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10084/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД със седалище в гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юрк. К. Николов, срещу решение № 4975 от 24.07.2018 г., постановено по адм. д. № 2317/2018 г. от Административен съд София – град, с което е отхвърлена неговата жалба против решение № Ж-96 от 08.02.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК с основни съображения, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване и не е обсъдил доводите в жалбата за нищожност на постановения административен акт. На следващо място касационният жалбоподател счита, че КЕВР няма правомощие да определя кой клиент има качеството на битов и кой на небитов, тъй като тези дефиниции са дадени в Закона за енергетиката и преценката дали заложените законови белези са налице правомощие на съда. Сочи, че съдът не е отчел и факта, че процесният обект представлява цех за брашно – мелница и може да се ползва за търговска дейност, в каквато насока било и заключението на вещото лице по делото. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Н. Ненков, в писмен отговор и в откритото съдебно заседание пред ВАС, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – С. Вълчев от [населено място], обл. Смолян, не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Счита, че съдът правилно е кредитирал заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, чрез която е установено, че процесният обект "цех за брашно-мелница" може да се използва само за склад, а обособената двуетажна жилищна сграда може и се използва за жилище. Намира, че съдът е направил своите изводи в съответствие с определенията за битови и небитови потребители, съгласно чл. 2, т. 10 и т. 11 от Директива 2009/72/ЕО на ЕП от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на ел. енергия и с практиката на ВАС по правилното приложение на цитираните разпоредби- Р 2524/2015 по адм. д. 302/2015 г. на 5-членен състав на ВАС. Счита, че неточното посочване на адреса на процесния обект в решението на КЕВР, след като същият е индивидуализиран по безспорен начин по вид и местонахождение, с посочване на клиентския номер и приложена фактура, които данни кореспондират със заявлението и декларациите на заинтересованото лице, не е попречило на дружеството- жалбоподател да изложи тезата си в административното производство и в жалбата си до АССГ и по никакъв начин не са ограничили правата му. Намира оплакванията за нищожност за несъобразени с критериите на доктрината за нищожност, а тези за съществени нарушения –за несъответни с критериите на ПВС 4/76 г. Намира твърденията в касационната жалба относно вида и характера на процесния обект, вкл. жилищната постройка и относно захранването им с ел. енергия, за ненамиращи опора в неоспорената експертиза. Счита, че не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Предлага процесното решение на съда да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу решение № Ж-96 от 08.02.2018 г., с което КЕВР е дала задължителни указания на оспорващото дружество да удовлетвори искането на С. Вълчев за промяна на предназначението на използваната електрическа енергия от стопанска на битова за обект "жилищна сграда - цех за брашно/мелница/", находящ се на адрес гр. Неделино, ул. "Александър Стамболийски"№ 66. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Съдът е анализирал легалните дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент", дадени с т. 2а и т. 33а на § 1 от ДР на ЗЕ и обсъдил задължението на клиентите писмено да уведомят електроснабдителното дружество в случаите, когато на територията на един обект се наложи промяна на предназначението на цялата или на част от използваната електрическа енергия, посочено в чл. 6, ал. 4 на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Въз основа на този анализ е приел, че разграничението между двата вида потребители е на плоскостта на нуждите, за задоволяване на които се купува/ползва енергията, а не от характера и вида на обекта, в който се консумира електрическата енергия, като жилищен или стопански. По делото е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението по която съдът е кредитирал като обективно и добросъвестно. На база констатациите от експертизата и другите събрани в хода на делото доказателства, както и с оглед на обстоятелството, че обектът се ползва за битови нужди, потвърдил оспореното решение, с което са предписани задължителни указания за удовлетворяване на искането на потребителя, съответстващи на приложимото материално право. Така постановеното съдебно решение е правилно. В случая, с оглед предмета на спора, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест разпределил правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая изводите на съдебния състав са направени след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК решението съдържа обосновани съображения в подкрепа на направените изводи. Несъгласието с мотивите на съда не обуславя неправилност на съдебния акт. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, касаещи компетентността на КЕВР да се произнесе по качеството на клиента, определяем като битов или небитов. Оспореното решение е постановено при осъществяване на контролните правомощия на регулаторния орган, изрично предвидени в чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, съгласно който текст Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. По силата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ в случаите, когато комисията приеме жалбата за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. В случая дадените на доставчика на ел. енергия "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД с решението на КЕВР указания са в изпълнение на предоставените на Комисията правомощия по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ. Те съответстват и на приложимите материалноправни разпоредби. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че анализът на законовите легални дефиниции води до извод, че разграничението между битов и небитов клиент се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, още повече че тази концепция за разграничаване на различните видове клиенти е залегнала и в одобрените от регулатора общи условия на електроснабдителното дружество. Т. 2а на § 1 от ДР на ЗЕ определя, че по смисъла на закона "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а в т. 33 а на същия параграф като "небитов клиент" се определя клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В същото време според чл. 1, ал. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД под понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" се разбира физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а под понятието "потребител на електрическа енергия за стопански нужди" - физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД съгласно действащото законодателство. При тази регламентация правилен е изводът на административния съд, че разграничението за определяне на един клиент като битов или небитов е поставено в зависимост единствено от това за какви нужди, съответно битови или стопански, ще се ползва ел. енергията от съответния клиент. Правилен е и изводът, до който са достигнали първо регулаторният орган, а после и първоинстанционният съд, че видът и предназначението на обекта, в който се консумира енергията, не е определящ и не е разграничителен критерий за това дали един клиент е битов или не. В случая в първоинстанционното производство са събрани безспорни доказателства, от които, включително и от заключението по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесният обект не се използва за стопански цели и в момента реално се използва като еднофамилна жилищна сграда. Извел е верния извод, че в случая С. Вълчев е изпълнил задължението си по общите условия, като писмено уведомил "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД за промяната в предназначението на потребяваната енергия. В този смисъл е и константната съдебната практика - така напр. в Решение № 12769 от 28.10.2014 г. по адм. д. № 12307 от 2013 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 2524 от 10.03.2015 г. по адм. д. № 3022015 г. на ВАС, Петчленен състав, и Решение № 3765 от 28.03.2017 г. по адм. д. № 12293/2016 г. и Решение № 4773 от 01.04.2019 г. по адм. д. № 12680/2018 г. – двете на ВАС Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от касатора за разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение