Решение № 14247 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2016 г.

Решение № 14247 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11132/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 95 от КСО. Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. от гр. Д. против решение № 162/25.07.2016 г. по адм. дело № 158/2016 г. на Административен съд - К.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - К. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 165/25.07.2016 г. по адм. дело № 158/2016 г. Административен съд - К. е отхвърлил жалбата на Д. П. К. от гр. Д. срещу решение № 17/29.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. К., с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 3609182958/15.01.2016 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ К., а с последното е разпоредено спиране на отпуснатата й социална пенсия за инвалидност. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че с Решение на ТЕЛК по общи заболявания № 2334 от 10.11.2015 г., след освидетелстване на жалбоподателката, и е определена 72 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 1.04.2015 г. Със заявление вх. № 2177-09-160/27.11.2015 г. и приложено към него Решение на ТЕЛК по общи заболявания № 2334 от 10.11.2015 г., жалбоподателката Д. К. е поискала отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. С разпореждане № 3609182958/15.01.2016 г. от 15.01.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ К. на Д. К. е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 124, 30 лева, считано от 27.05.2015 г., пожизнено. Със същото разпореждане на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната социална пенсия за инвалидност на Калайджиева и е разпоредено изплащане на отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 427, 19 лева. Разпореждането е обжалвано пред по-горестоящия административен орган- Директорът на ТП на НОИ К., който се е произнесъл с решение № 17 от 29.03.2016 г., като е приел, че при подаденото на 27.11.2015 г. заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност въз основа на ЕР № 2334/10.11.2015 г., влязло в сила на 24.12.2015 г., длъжностното лице по пенсионно осигуряване законосъобразно е определило на основание чл. 94, ал. 3 от КСО, че правото на социална пенсия за инвалидност на лицето е възникнало на 27.05.2015 г. - датата на подаване на заявлението до ТЕЛК. Въз основа на това е счетено за законосъобразно и разпореденото спиране на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО на отпуснатата социална пенсия за инвалидност предвид получаваната от Калайджиева, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган се е позовал и на изменението на разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, в сила от 1.01.2015 г., съгласно която разпоредба не може да се получава едновременно социална пенсия за инвалидност с друга пенсия и жалбата й е отхвърлена като неоснователна. Основният спор, който е разглеждан пред Административен съд-К. е относно началната дата за отпускане на пенсията, както и за възможността да се получава повече от една пенсия. Тезата на касаторката е, че тя има право да получава и двете й отпуснати пенсии. Правилно и обосновано първоинстанционният съд, е приел, че тезата на касаторката не може да бъде споделена. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В случая пенсията е отпусната от 27.05.2015 г., - датата на подаване на заявлението до ТЕЛК-Д.. Действително, съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на инвалидна пенсия възниква от датата на инвалидизиране, но в случая следва да се отчетат и релевантните обстоятелства относно времето на подаване на заявлението и влизането в сила на експертното решение, както и отпускането на социалната пенсия за инвалидност, което е станало през 2015 г. при действието на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО. Към датата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО вече е приложима редакцията на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, обн., ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 1.01.2015 г., която норма е материалноправна и действа занапред, без изрично да е предвидено обратното й действие. Съгласно посочената законова разпоредба е налице забрана за едновременното получаване на социалната пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, за разлика от предходната редакция на текста - обн., ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 1.01.2013 г. до 1.01.2015 г., когато е съществувала подобна правна възможност. В подкрепа на този извод е и преходното правило на § 22т от ПЗР на КСО, съгласно което социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ от чл. 101, ал. 3а от КСО, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. А в случая социалната пенсия за инвалидност на касаторката е отпусната през 2015 г., поради което същата не може да се ползва от привилегията по отменената редакция на чл. 101, ал. 1, т. 4а във връзка с ал. 3а от КСО и § 22т от ПРЗ на КСО. Предвид изложеното следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице касационни основания за отмяна на оспорваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,