Решение № 2537 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2015 г.

Решение № 2537 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сида Джилани Мухилдин, гражданка на Судан, чрез особения й представител адв. Вулева, срещу решение № 3492 от 19.05.2015 г., постановено по адм. д. № 919/2015 г. от Административен съд - София град с доводи за неправилност поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - Зам. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - София град, е отхвърлил жалбата на Сида Джилани Мухилдин, гражданка на Судан, срещу решение № 8911 от 11.12.2014 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът е приел за установено, че Сида Джилани Мухилдин, гражданка на Судан, е напуснала легално през 2013 г. Судан след което е отишла в Турция. Оттам влязла нелегално в България със съпруга си. В първото проведено интервю с чужденката, последната е посочила, че е напуснала Судан, тъй акто съпругът й имал проблеми с властите в страната; бил противник на сегашния режим на ислямистите; би се върнала в страната, ако положението се нормализира и ислямистите не са на власт, но само, ако и съпругът й се върне в Судан. Чужденката е разказала, че съпругът й е преследван от правителството, арестуван и затварян, защото е членувал в опозиционната партия Демократичен фронт в Судан и в профсъюза на учителите. Проведено е и второ интервю на 3.02.14 г., както и трето на 2.06.14 г., в които е разказана бежанската история от първото интервю. След спазена процедура административният орган издал решение, с което отказал предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденката. Решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на Сида Джилани Мухилдин, гражданка на Судан, е правилно. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и наличната в тях информация, и е извел извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът е посочил, че спрямо чужденеца не е налице и обоснован страх и индивидуализиране на заплахата от преследване по някой от сочените признаци по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с оглед приложената справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ към МС дори и в Судан да съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения, то за да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна. Именно поради това и с оглед факта, че Сида Джилани Мухилдин, гражданка на Судан, не е успял да докаже твърдяното от нея преследване, правилно е възприето, че тя е напуснала страната си по произход по чисто икономически причини. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За тази цел съдът при разглеждане на делото се е съобразил и с установената практика на Съда на Европейския съюз в тази насока и най-вече с изводите, залегнали в решението му по дело № С - 465/07. В процесния случай Сида Джилани Мухилдин, гражданка на Судан, не е представила каквито и да било данни за лично засягане или застрашаване на живота му в страната й по произход. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Касационната жалбоподателка, обаче, не е успяла да докаже наличието на нито една от горецитираните предпоставки. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденката, действително не се е установило по безспорен начин същата да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Противно на твърденията в жалба, настоящият състав приема, че съдът правилно е съобразил решението си и с актуална съдебна практика, визирана в мотивите на обжалваното решение. За прецизност следва да се посочи, че в аналогичен смисъл е и постановеното решение № 1538/11.02.2016 г. по адм. д. № 5584/15 г., с което е отхвърлена жалбата на съпруга на жалбоподателката- Хамад Алнил Абдулрахман Алтом Мохамед, гражданин на Судан срещу решение № 2228 от 2.04.2015 г., постановено по адм. дело № 920/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена молбата на горепосоченото лице срещу решение № 8901 от 11.12.2014 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение