Решение № 806 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2008 г.

Решение № 806 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР от ГПК /обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Х. С. З., С. А. Х., Н. Х. З., Ш. Х. З., А. Х. С. и С. С., ч. повереника им адв. Е от АК - Д., срещу въззивно решение № 490 от 08.01.2008 г. на Д. окръжен съд по гр. д. № 90/2007 г., с което е отменено решение № 92/14.06.2006 г. на Районен съд - Г. Т. по гр. д. № 43/1997 г., в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 286 ГПК (отм.), вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС и ответницата Р е осъдена да заплати на Н. Х. З., Ш. Х. З., А. Х. С. и С. С. сумата от 171,43 лв. на всеки един от тях, представляваща наем за стопанската 2002/2003 г. и сумата от 269,38 лв. на всеки един от тях, представляваща рента за стопанската 2003/2004 г., ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 11.10.2004 г. до окончателното изплащане, а на Х. С. З., С. А. Х. и С. А. Х., сумата от 57,15 лв. на всеки един от тях, представляваща наем за стопанската 2002/2003 г. и сумата от 89,81 лв. на всеки един от тях, представляваща рента за стопанската 2003/2004 г., ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 11.10.2004 г. до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение в частта му, с която е извършена делбата по реда на чл. 292 ГПК (отм.) на два броя недвижими имота, представляващи земеделски земи - нива от 263,280 дка в м. "Парамиша", землището на с. Р., община Г. и нива от 36,720 дка в м. "Летището", землището на с. Р., община Г., както и в отхвърлителната му част относно исковете по чл. 286 ГПК (отм.), вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС, е оставено в сила. В жалбата си касаторите ч. процесуалния си представител адв. В са развили оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната част - по извършването на делбата по реда на чл. 292 ГПК (отм.) и в отхвърлената част на исковете по чл. 286 ГПК (отм.), вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Ответницата по жалбата, Р. Х. З. /Р. Х. З./, живуща в Република Т., ч. адв. М от АК Д., не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима по отношение на въззивното решение в частта му по извършване на делбата на процесните земеделски земи по реда на чл. 292 ГПК (отм.). В останалата му обжалвана част - по отношение на отхвърлените искове по чл. 286 ГПК (отм.), вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки един от които е с цена под 5 000 лв. с оглед разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като исковете по чл. 286 ГПК (отм.) са предявени в размер на 2285,71 лв. за периода от 1996 г. до 2004 г., за всеки един от ищците Н. Х. З., Ш. Х. З., А. Х. С. и С. С. и в размер на 761,84 лв. за същия период за всеки един от ищците Х, С. А. Х. и С. А. Х., същите са под 5 000 лв., поради което в тази част касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разгледана по същество в останалата част, касационната жалба е неоснователна. Предявени са от Н. Х. З., Ш. Х. З., А. Х. С., С. С., Х. С. З., С. А. Х. и С. А. Х. против Р. Х. З., в обективно и субективно съединение искове за делба на два броя недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с. Р., а именно нива от 263,280 дка в м. "Парамиша", по плана за земеразделяне на землище с. Р., община Г., съставляваща парцел **** 11, имот № 0* от масив 11 и нива от 36,720 дка в м. "Летището", съставляваща парцел **** 17, имот № 1* от масив № 105 по плана за земеразделяне на с. Р.. С решение № 308 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 857/2003 г. на ВКС, I г. о., е допусната съдебна делба на процесните имоти при части: по 6/63 ид. ч. за Н. Х. З., Ш. Х. З., А. Х. С. и С. С., по 2/63 ид. ч. за Х. С. З., С. А. Х. и С. А. Х. и 33/63 за Р. Х. З. С обжалваното решение, постановено на 08.01.2008 г. по гр. д. № 90/2007 г. Добричкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което делбата е извършена по реда на чл. 292 ГПК (отм.), като по-голямата нива с площ от 263,280 дка е била редуцирана, от нея са образувани осем имота, които заедно с втората нива от 36,720 дка съответстват на правата на всеки съделител. В тази връзка е одобрен проект за разделяне на имот 011011 от органа на поземлената собственост, при който са образувани три имота с площ 9, 524 дка, съответстващи на правата на съделителите Х. С. З., С. А. Х. и С. А. Х., четири имота с площ от 28,571 дка, съответстващи на правата на съделителите Н. Х. З., Ш. Х. З., А. Х. С. и С. С. и имот с площ 120,424 дка, който заедно с имот 105017 от 36,720 дка съответства на правата на Р. Х. З. и така обособените имоти са поставени в дял на съделителите. Въззивното решение е правилно. Производството е във втора фаза по извършване на делбата. Не се спори от страните, че делбените имоти са в обем, даващ възможност при разделянето им всеки един от съделителите да може да получи в дял конкретен имот. Не се спори и обстоятелството, че делбените имоти са с различна площ, от различна категория, поради което са и с различна стойност. Поради това настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че делбата на тези имоти не следва да се извършва ч. разделителен протокол и теглене на жребий, а извършването й следва да стане по реда на чл. 292 ГПК (отм.). Доколкото дяловете на съделителите са различни, то делбата следва да бъде извършена така, че за всеки съделител следва да бъде поставен в дял имот, близък по стойност на неговия дял. Въззивният съд правилно се е съобразил с това обстоятелство и е разпределил имотите между съделителите съобразно техните дялове. За да достигне до извода, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 292 ГПК (отм.) съдът е преценил всички установени по делото факти имащи значение за избора на способ за извършване на делбата. Извършеното от съда разпределение се основава на изискването на чл. 69, ал. 2 ЗН, съгласно който на всеки съделител следва да бъде определен дял в натура, доколкото това е възможно като неравенството на дяловете се изравнява с пари. В случая е съобразено съответствието между стойността на имотите и стойността на дяловете, както и вида, предназначението и местонахождението на допуснатите до делба имоти. В тази част въззивното решение не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), поради което правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ. Разпоредбата на чл. 292 ГПК (отм.) е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба в тази част като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,