Решение № 42 от 19.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3318/2020 г.

Решение № 42 от 19.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3318/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 307, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Ц. В. Я. от [населено място] за отмяна на влязло в сила въззивно решение № ІІІ-27 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 1557/2018 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният срещу молителя иск по чл. 108 ЗС. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 2 ГПК като излага твърдения, че по делото е представляван от адвокат без представителна власт и поради това е бил лишен от правото да участва в делото. Ответникът по молбата Г. Г. Д. оспорва същата като неоснователна, а ответникът И. В. Я. я счита за основателна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С посоченото решение е отменено решение № 65 от 04.10.2016 г. по гр. д. № 473/2015 г. на Царевския районен съд и вместо него е уважен предявеният от Г. Г. Д. против И. В. Я. и Ц. В. Я. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС като е признато за установено, че ищцата е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 180/2012 г., на описания в решението недвижим имот /апартамент №*/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. Ахтопол, с административен адрес на имота: [улица], [жилищен адрес] и ответниците са осъдени да й предадат владението върху него. С определение № 57 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 3320/2019 г. на ВКС, I г. о., касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато. За първото проведено съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 04.07.2016 г. молителят не е бил редовно призован, но за него се е явил адвокат И. К. И., който не е възразил за срока за призоваване, поради което съдът е дал ход на делото. След това през цялото производство същият е призоваван, респ. уведомяван за проведените открити съдебни заседания пред всички инстанции, на които не се е явявал лично, чрез този адвокат, на когото са връчвани и постановените съдебни актове. От заключението на изслушаната в настоящото производство съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите за "клиент" в представеното пред първата инстанция пълномощно с дата 03.07.2016 г. от името на молителя, който упълномощава адвокат И. К. И. по гр. д. № 473/2015 г. на РС - Царево, както и в договора за правна защита и съдействие от същата дата, не са положени от него. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и компетентно дадено. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато тя, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, което не е могла да преодолее. В разглеждания случай се установи, че молителят не е упълномощил адвоката, който се е явявал в първоинстанционното производство от негово име, поради което процесуалните действия на последния в това производство са извършени без наличие на представителна власт. В случая обаче се иска отмяна на постановеното по гр. д. № 1557/2018 г. на Бургаския окръжен съд въззивно решение от 09.04.2019 г., в което производство молителят е представляван от същия адвокат въз основа на представено друго пълномощно от 12.12.2018 г., за което не е установено да не е било подписано от него. Също така в последвалото касационно производство, образувано и по жалба на молителя, той отново е представляван от този адвокат по силата на пълномощно от 17.07.2019 г., за което също не е установено да не е подписано от него, като в касационната жалба оплаквания за ненадлежно представляване във въззивното производство не са правени. Молителят не е поискал поставянето на допълнителна задача на вещото лице, а в настоящото производство съдът не би могъл да постави такава служебно. Ето защо се налага изводът, че релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение не е налице. С оглед изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответника по молбата за отмяна Г. Г. Д. сторените от нея в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.