Решение № 2124 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9921/2013 г.

Решение № 2124 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9921/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас против решение № 1152 от 27.05.2013 г., по адм. д. № 429/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отменено негово решение БС-42-ПР/29.09.2012 за прекратяване на процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение "Разработване на кариера за добив на строителни материали "Крушака", в землището на село Маринка, община Бургас", с възложител "Берил" ООД. Твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът - "Берил" ООД, чрез процесуален представител -адв. Маврова оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Бургас е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите доказателства. След съвкупен анализ на същите изведеният извод, че в случая не са налице материално правните предпоставки за постановяване на обжалвания пред него акт е правилен. Не е спорно по делото, че като фактическо основание за прекратяване на процедурата по ОВОС за инвестиционно предложение, административният орган е приел постъпило писмо от Община-Бургас, с изх. № 32-00-165/21.09.2012 г., в което се сочи, че е одобрено изменение на ТУП на Община Бургас, в частност землището на село Маринка, съгласно който инвестиционното предложение попада в земеделска територия със забрана на предназначението. Правилно въз основа на съдържанието му и назначена съдебно техническа експертиза съдът е приел, че същото е обосновано с невъзможност да бъде преместено процесният имот, върху който следва да бъде реализирано предложението, е извън териториите с особена устройствена защита, по Закон за устройство на черноморското крайбрежие/ ЗУЧК/, като не попада и в хипотезата на забрана за промяна предназначението на земята по чл. 23, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи/ЗОЗЗ/. Въз основа това обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице материално правните предпоставки за постановяване на административния акт - липсват основания за прекратяване на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по отношение на инвестиционното предложение на жалбоподателя (сега ответник по касация). Съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерството на земеделието и храните, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. В случая, от събраните по делото доказателства не се установява недопустимост на същото, спрямо действащи нормативни или административни актове, установена от специализиран компетентен орган по смисъла на цитирания законов текст. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение