Решение № 14846 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8518/2019 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 363/27.05.2019 г. на Административен съд– Х. по адм. дело № 1072/2018 г.

ОСЪЖДА Х. Р. Дименчев да заплати на община И. разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Дименчев срещу Решение № 363/27.05.2019 г. на Административен съд – Х. по адм. дело № 1072/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 434/11.10.2018 г. на кмета на община И., нареждаща премахването като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на строеж "Полумасивна стопанска постройка - кошара" в поземлен имот № 066006 по КВС на гр. И. поради извършването му без строителни книжа.

Ответникът – кметът на община И., е на становище за правилност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Принадлежността на обекта към строежите съгласно дефиниращата разпоредба на § 5, т. 38 ДРЗУТ произтича от описаните в акта по чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ технически характеристики, които не са и отречени от касатора. Обектът е изграден от бетонова основа, с бетонови колони, стени от етернитови платна и дървена покривна конструкция с ламаринено покритие, т. е. той е трайно прикрепен към терена и се обхваща от понятието за "постройка" по цитираната разпоредба, независимо че по предназначението си е "кошара".

1. Непосочването в констативния акт и в издадената въз основа на него заповед на конкретната хипотеза по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, в която попада определеният от администрацията като пета категория строеж, не представлява съществено административнопроизводствено нарушение, препятстващо правото на защита на жалбоподателя.

а. Категорията на строежа има значение с оглед съществуването на компетентност на кмета на общината да нареди премахването му, която се разпростира до строежите от четвърта до шеста категория – чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ. Тя е обективен негов белег, следващ от характеристиките на констатирания строеж, и индивидуализацията й е постижима при съотнасянето на параметрите на строежа към правилата по чл. 137, ал. 1 ЗУТ.

б. Това изследване, което в случая е възможно и без специални познания при описанието на постройката в административния акт, несъмнено води до извода, че обектът не попада в кръга на строежите от първа до четвърта категория включително според критериите за категоризация по чл. 137, ал. 1, т. 1-4 ЗУТ. Дори и органът неправилно да е квалифицирал строежа като пета категория, вместо към шеста – вж. чл. 147, ал. 1, т. 1 вр. чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, и в двата случая за извършването на строежа е било необходимо разрешение – чл. 148, ал. 1 ЗУТ, а кметът на общината е разполагал с правомощието да нареди премахването му.

в. Следователно, неточното категоризиране на строежа в рамките на очертаните граници не би могло да повлияе на преценката дали той е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, респ. да изключи, вън от проверката за компетентността на органа, предпоставките за премахването му.

1. Въпреки колебанията на първата инстанция в процеса на доказването, дейността на съда по указване на доказателствената тежест на страните и прилагането на последиците от процесуалната тежест е протекла правилно по резултата си.

а. Констативният акт, съставен от служителите за контрол по строителството в общинската администрация, е официален свидетелстващ документ (чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ) и доказателствено средство за установяване на вида, параметрите и местоположението на строежа. С акта всъщност се доказват фактическите основания на упражненото правомощие по чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ – чл. 170, ал. 1 АПК. Доказателствената тежест да установи евентуалното противоречие с действителността на констатациите в акта е върху обжалващия заповедта – чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, който трябва да проведе насрещно доказване. Не може да се очаква при изпълнението на това си задължение заинтересованата от отмяната на заповедта страна да бъде заместена от органа, вкл. чрез поемането на разходите за извършване на съдебно-техническа експертиза. Затова съдът правилно е назначил експертиза и е възложил плащането на депозита върху жалбоподателя.

б. При надлежно разпределена от съда доказателствена тежест и съответно указание, Дименчев не е проявил активност по ангажирането на доказателства, с които да разколебае достоверността на фактическите установявания на администрацията. Напротив, с нарочна молба е отказал назначаването на експертиза за негова сметка, с което сам е осуетил подобна възможност, а фактът на предявеното съдебно оспорване не е достатъчен за постигането на тази цел. Последицата е прилагане на правилото на процесуалната тежест – арг. чл. 161 ГПК вр. чл. 144 АПК, а към него субективната представа на касатора за необходимото съдържание на процесуалните задължения на всяка от страните в процеса е неотносима.

в. Накрая, делото не е останало неизяснено от фактическа страна. Неосъщественото от жалбоподателя доказване на твърденията против предпоставките да се разпореди премахването на постройката не е порок в процесуалната дейност на съда по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, обуславящ касиране на решението, а се дължи на поведението на страната. Непълнотата на доказателствата пък не е самостоятелно касационно основание по АПК.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. С оглед резултата от спора пред касационната инстанция, в полза на администрацията ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 363/27.05.2019 г. на Административен съд– Х. по адм. дело № 1072/2018 г.

ОСЪЖДА Х. Дименчев да заплати на община И. разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.