Решение № 7237 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2017 г.

Решение № 7237 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на В. С. Т. и О. П. срещу Решение № 2452 от 23.12.2016 г., постановено по административно дело № 1620/2016 г. по описа на Административен съд П.. В. Т. обжалва решението в частта му, с която са присъдени разноски по делото, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира да му бъдат присъдени такива в претендирания размер, доказани в производството пред първоинстанционния съд. О. П. обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2016 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и разноски по делото. Излага доводи за недопустимост на обжалваното решение и за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото като недопустимо да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, алтернативно отменено като неправилно, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли изцяло претенцията на ищеца, а при условията на евентуалност - да бъде намалено присъденото обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в законоустановения срок. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на В. Т. против О. П., с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт - решение № 240/19.12.2013 г. на Общински съвет П.. С отмененият по съдебен ред, след оспорването му от ищеца административен акт е променен методът на приватизация на поземлен имот със сграда в него, находящ се в гр. П., върху част от която сграда ищецът има признато право на закупуване по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /Отм/. От незаконосъобразния административен акт в исковата молба са изведени неблагоприятни от психическо естество последствия за лицето, изразяващи се в стрес, психоемоционално разстройство, безсъние, главоболие, напрежение, чувство за несправедливост и безпомощност, продължило от приемането на акта до предявяване на иска. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която, след обсъждане на доводите и възраженията на страните е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил изцяло предявения от Т. иск. За да постанови този резултат съдът е приел за установени всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по въведени обстоятелства от ищеца, като е определил размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател О. П. за недопустимост на съдебното производство, тъй като вредите, претендирани от ищеца не се основават на отменен акт на кмета на общината а такъв на Общински съвет П.. Искът е предявен при съобразяване изискването на чл. 205 АПК - срещу юридическото лице, каквото не е органът на местно самоуправление, издал оспорения пред съда и отменен административен акт. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати твърдяните от касационния жалбоподател О. П. съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в произнасянето на съда по нередовна искова молба, при неразграничаване от ищеца на твърдяните вреди от сходни такива и съвпадащи по време, произтичащи от отмяната на други, предходни актове на Общински съвет П., предмет на отделни и приключили съдебни производства. Както правилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение, дали са претърпени сочените в исковата молба вреди, като произтичащи от конкретен, незаконосъобразен административен акт, е въпрос по съществото на спора, а не такъв по допустимостта на предявения иск, при положение, че исковата молба отговаря изцяло на въведените от закона изисквания. Не е налице твърдяното припокриване, обезщетяване на едни и същи вреди, тъй като всеки от предявените искове се основава на отделни обстоятелства, подлежащи на установяване, доказване в съдебното производство. Вредите, чието обезщетяване ищецът търси, дори и да са едни и същи по вид, не са идентични, тъй като произтичат от отделни административни актове, отменени от съда като незаконосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 /ЗОДОВ/ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице както незаконосъобразен акт, на чиято незаконосъобразност се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от него, в пряка причинна връзка. С обжалваното решение обосновано и при правилно приложение на закона е прието, че в случая по делото са установени и доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на причинени на ищеца неимуществени вреди, произтичащи от отмененото като незаконосъобразно решение на Общински съвет П.. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени обстоятелства, на които се основава предявеният иск. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационният жалбоподател О. П. неправилност на обжалваното решение, основана на несъобразяване от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от отменения като незаконосъобразен административен акт е определено в съответствие с изискванията на посочената разпоредба, въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди и е в съответствие със закона. В тази връзка правилно съдът е приел искът за основателен и го е уважил в претендирания размер, явяващ се справедливо и адекватно обезщетение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Обоснован и логичен е извода, че от незаконосъобразния административен акт са последвали неблагоприятни последствия от психическо естество за ищеца, като пряка и непосредствена последица именно от отменения като незаконосъобразен административен акт, установени от събраните по делото доказателства. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото безспорно са доказани. Явното нежелание на издателя на оспорения и отменен от съда административен акт да се съобрази с признати още през 1996 г. на ищеца права, игнорирайки ги в случая със свое трето, поредно решение, несъмнено е причинило сочените в исковата молба вреди. Правилен е извода на административния съд, че в случая не само не е налице кумулиране на вреди от отделните незаконосъобразни актове на Общински съвет П., а възникване на нови негативни емоции и то със засилен интензитет. Решението е правилно и в частта му за присъдените на Табаков разноски. Първоинстанционният съд е дал обоснован и съответен на закона отговор за това, кои разноски се следват на ищеца, като реално сторени във връзка с извършени процесуални действия. Изрично в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ е предвидено заплащане на ищеца на разноските по производството, каквито не се явяват извършени разходи за транспорт, с оглед явяване на страната в съдебно заседание. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение