Решение № 2211 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10844/2020 г.

Решение № 2211 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10844/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП против частта от решение № 1535 от 14.08.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2185/2019 г., с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001618004805-091-001/7.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в оспорената и потвърдена негова част с решение № 341/3.06.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив., поправено с решение от 13.06.2019 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 652 лв. С доводи за неправилност на първоинстанционното решение в оспорената му част поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Иска намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на противната страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК. Ответникът по касационната жалба – Т. Пенов, ЕГН [ЕГН] с адрес: гр. Пловдив, [улица] – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Бъчваров по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде потвърдено решението на административния съд в обжалваната му част, както и да му бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за неговата необоснованост: Фактическата обстановка е точно и пълно установена от първостепенния съд. С оглед получените данни от "Спиди" АД и "Еконт Експрес" ООД за изпратени пратки и получени суми по наложни платежи органите по приходите са приели, че ревизираното лице Т. Пенов е извършвало покупки и продажби на стоки на физически лица системно с цел печалба и източник на доход през ревизираните периоди 2016 г. – 2017 г. Обоснован е извод за наличието на данни за укрити приходи от стопанска дейност като едноличен търговец без регистрация, които на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ се облагат съгласно чл. 48, ал. 2 ЗДДС с данък 15 %. Тъй като лицето не е водило счетоводство и не е подавало ГДД, му е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че основата за облагане с ДДС и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, както и осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от същия кодекс. Данъчната основа е определена като от установените суми по изплатени наложни платежи са приспаднати разходи за придобиването на стоките въз основа на данни, предоставени от четирима търговци, тъй като ревизираното лице не представя такива. Установени са с РА задължения за: данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. – 2 224. 81 лв. и лихва – 417. 80 лв. и за 2017 г. – 2 341. 19 лв. и лихва – 202. 27 лв.; ДДС за периода 29.06.2016 г. – 31.12.2017 г. на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС – 39 529. 78 лв. и лихва – 7 835. 50 лв.; вноски ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ и лихва за 2016 г. и 2017 г., установени по размер с решението на решаващия орган, в частта му, в която е изменен РА. Правилно съдът е приел, че в ревизионното производство ревизиращият екип е доказал наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Правилен е и изводът му, че процесните доставки не са осъществявани от Т. Пенов от името и за сметка на А. Лапков, независимо от представеното пълномощно, тъй като за Лапков е установено, че изтърпява в процесния период от време /непосредствено след даването на пълномощното/ наказание лишаване от свобода и липсват доказателства за това да са изпращани парични суми от Пенов на Лапков. Още в първото по делото съдебно заседание, в което е приета административната преписка, жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Бъчваров е оспорил документите, представени от "Спиди" АД и "Еконт Експрес" ООД като неавтентични и е поискал същите да бъдат представени от ответника в оригинал. По искане на ответника оригиналите са били изискани от третите, неучастващи в процеса лица, по реда на чл. 192 ГПК. Представени са и са приети по делото оригинали на товарителници и разходни касови ордери. Въпреки направеното оспорване на подписите на жалбоподателя, от последния не е заявено доказателствено искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза, а само за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. За да отмени РА в частта му на установените задължения за ДДС и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ заедно с лихвите за забава, съответно да измени същия като намали размерите на задължителните осигурителни вноски и лихвите, съдът е кредитирал варианта от съдебно-счетоводната експертиза на л. 2000 – л. 2002, при който данъчната основа е определена от вещото лице само на базата на представените оригинални документи от куриерските фирми, съдържащи подписи на ревизираното лице и доказващи осъществени от него доставки на стоки /товарителници/, съответно получените от него плащания по наложни платежи /РК0/. Непредставените в оригинал документи на основание чл. 83, изречение второ ГПК вр. пар. 2 ДР на ДОПК са изключени от доказателствения материал. Така постановеното решение е правилно. Жалбоподателят се е възползвал от процесуалната възможност, която му предоставя чл. 183, изречение първо ГПК, приложим в производството по съдебно оспорване на РА според пар. 2 от ДР ДОПК, да поиска от ответника да представи товарителниците и РКО в оригинал. Поради непредставянето им от ответника, а и с оглед изявленията на третите, неучастващи в делото лица, че представят всички оригинали, с които разполагат, в съответствие с правилото на чл. 183, изречение второ ГПК съдът правилно е изключил от доказателствата по делото заверените преписи, които не са представени в оригинал. Правилно с оглед изложеното е приел, че само оригиналните документи, подписани от жалбоподателя, доказват осъществяването на доставки на стоки от него и получени от него приходи, подлежащи на облагане с данъци и представляващи осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски в размерите, определени от експерта. Според вещото лице върху установената от него годишна данъчна основа въз основа на оригиналните подписани документи не се дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и тъй като не се достига прага за регистрация по ЗДДС, не се дължи и ДДС. Позовавайки се на варианта на експертизата на л. 2000 – л. 2002, съдът правилно е определил размер на дължимите осигурителни вноски и лихвите за забава. Неоснователен е доводът на касатора, че данъчната основа е законосъобразно определена с РА въз основа на документите, представени от куриерските фирми. Безспорно от събраните в хода на ревизията доказателства, а и от съдебно-счетоводната експертиза, приета без оспорване от страните, се установява, че голямата част от товарителниците и РКО не съдържат подписи на изпращач, съответно – получател на изплатените суми, поради което не доказват осъществяването на доставки от страна на ревизираното лице. По изложените съображения решението на Административен съд – Пловдив в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят сторените и доказани разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 450 лв. Не е налице основание за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, тъй като то е в съответствие с установения размер в Наредба № 1/2004 г. и материалния интерес. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение