Решение № 6798 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2014 г.

Решение № 6798 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 8.05.2014 г. по адм. дело № 5382/2013 г. по описа на Административния съд-София град, с което е било отменено издаденото от този орган уведомително писмо № 01-6500/22839 от 10 април 2013 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. Направени са оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Йълмаз Февзи Караосман не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед оплакването за нарушение на материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна. Останалите две оплаквания - за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на постановеното решение, не са подкрепени с конкретни твърдения, поради което няма да бъдат разгледани от касационната инстанция. Административният съд е установил, че Йълмаз Февзи Алиосман подал до Държавния фонд "Земеделие" общо заявление на единно плащане на площ с уникален идентификационен номер УИН 19/060609/35768, за кампания 2009 г., като заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания 97, 37 хектара земеделски земи. По Схемата за единно плащане на площ на земеделския производител била оторизирана сумата от 15 802, 40 лева. След получаването на субсидията, заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № 01-6500/22839 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 15 802, 40 лева по съображения, че плащането не било дължимо, тъй като площите са недопустими за подпомагане. С решение от 27.09.2011 г. по адм. дело № 109/2011 г. по описа на Административния съд - Силистра, влязло в сила на 29.03.2012 г., актът за установяване на публично държавно вземане бил отменен. С уведомително писмо № 01 - 6500/22839 от 10 април 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" Йълмаз Февзи Караосман бил известен за изчислената окончателна сума по подаденото от него заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер УИН 19/060609/35768, за кампания 2009 г. В писмото били изложени фактически констатации за декларираните и установените площи по парцели и схеми във формата на две таблици. Посочено е, че поради установените съгласно двете таблици разлики, оторизираната за кампания 2009 г. в размер на 15 802, 40 лева е недължимо платена, но поради отмяната на издадения акт за установяване на публично държавно вземане, фондът не разполага с възможност за принудително възстановяване на отпуснатата финансова помощ. От правна страна съдът приел, че оспореното уведомително писмо съдържа властническо волеизявление на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" относно изплатената за кампания 2009 г. субсидия на земеделския производител. Според изложените мотиви, при издаването на акта е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не били посочени правните основания за извършената повторна проверка. Цитираните в писмото разпоредби на чл. 28, ал. 1 от Регламент ( ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., чл. 58 на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент (ЕО) не биха могли да служат като основание за извършване на повторни проверки, а посочват случаите за налагане на санкции за бъдещ период. Издаденият административен акт не съдържал ясна разпоредителна част, която да определи съответните права или задължения, начинът и срокът за изпълнението. Внимателният прочит на писмото водел до извод, че целта на административният орган е била да възстанови надължимо платените суми с отглед настъпилата промяна в информацията за допустимия слой. Недопустимите за подпомагане площи (43,01 хектара от общо заявените 97,37 хектара) били установени последващо през 2010 г. Според съда, дори и при недължимо плащане за кампания 2009 г., то е било извършено заради грешка на административния орган. В писмото не се съдържало твърдение, че земеделският производител е въвел администрацията в заблуждение. При положение, че неговото поведение не е било недобросъвестно, не би следвало той да бъде санкциониран съобразно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. С тези мотиви административният съд отменил акта по уведомителното писмо. Касационната инстанция намира, че решението е допустимо. Административният съд правилно е преценил административния акт по писмо № 01- 6500/22839 от 10 април 2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" като индивидуален административен акт, който засяга правото на финансово подпомагане на земеделския производител, поради което подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Макар органът да е създал привидност, че писмото има уведомителен характер, като не е формулирал ясно разпоредителна част, в действителност е издаден приключващ производството административен акт, с който на Йълмаз Караосман се налага санкция за бъдещ период в размер на 6980,19 лева за наддекларирането на 43,01 хектара земеделска земя, съставляваща 79,12 % от заявената обща площ. Касационната инстанция споделя и направените от административния съд изводи относно допуснатото от административния орган неточно прилагане на материалния закон. Наложената с уведомителното писмо санкция, възлизаща на 6980,19 лева, означава, че производителят ще бъде изключен за подпомагане за следваща кампания до този размер. Съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, при свръхдеклариране в определен процент на земеделския производител се налага санкция за бъдещ период, при което подпомагането му за следваща кампания се изключва до размер, равен на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от регламента. В случая органът не е съобразил, че административното разпореждане за изключване от подпомагане на съгласно чл. 58 или чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 може да се издаде само в рамките на производството, в което се разглежда заявлението на земеделския производител, и то, ако е бил постановен отказ за отпускането на субсидия поради свъхдеклариране на площи при разлика над 50% между декларираната и установената при проверките площ. След приключването на производството с влязъл в сила акт за оторизиране на плащане, не е възможно последващо прилагане на така наречените "санкции за бъдещ период". Този извод следва от съпоставката на разпоредбите на чл. 58, чл. 60, и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009. В случаите на недължимо плащане по вече приключила кампания може да се търси само възстановяването на сумите съгласно чл. 80 от регламента. Според този нормативен текст, при недължимо плащане земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2. Възстановяване на сумите не се дължи, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. При положение, че на Йълмаз Караосман вече е била отпусната субсидия, приета от съда за неподлежаща на възстановяване, не може да му се налага санкция за бъдещ период. Поради издаването на оспорения акт при липса на основание и несъответствие с целта на закона, както и извън установените по националното и европейското законодателство административни процедури, той следва да се характеризира като непораждащ правни последици. Макар административният съд да не е обявил нищожността на акта, а да го е отменил като незаконосъобразен, това не е основане за отмяна на решението, след като правният резултат е идентичен. При отсъствието на поддържаните касационни основания постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд