Решение № 1425 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2020 г.

Решение № 1425 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9300/2020 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) кмета на община Търговище срещу Решение № 51/10.06.2020 г. на Административен съд – Търговище по адм. дело № 88/2020 г., с което а) е отменена негова Заповед № 3-01-284/22.04.2020 г., нареждаща, на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, премахването на два гаража и навес към тях, разположени в югозападната част на ПИ № 73626.509.45 по КК на града, както и на лека прозирна ограда към улица, поради неподходящото им местоположение и разположение, б) общината е осъдена да заплати разноски по делото и 2) Н. А. против част от мотивите към решението.

Н. А. е на становище за неоснователност на жалбата на административния орган, кметът на общината не изразява позиция по оспорването на насрещната страна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението и за недопустимост на жалбата на А.

I. Касационната жалба на кмета на община Търговище срещу съдебното решение в частта му, с която административният акт е отменен, е допустима, но неоснователна.

1. В случаите, когато участието на заинтересованите страни следва да се квалифицира като съществено изискване за законосъобразното провеждане на производството, ЗУТ възприема подхода на изричното му уреждане. Именно такава хипотеза представлява чл. 196, ал. 2 от закона, предвиждащ нарочно изслушване на заинтересованите лица преди съставянето на протокола на комисията по ал. 1 на текста, чиято функция е да установи състоянието на строежите и да предложи на кмета на общината упражняването на правомощието да се нареди тяхното поправяне, заздравяване или премахване. Разрешението по ал. 2 вр. ал. 1 на чл. 196 правно-логически съдържа в себе си и отговора относно правните последици от неизпълнението на задължението на администрацията, които съответстват и на общата регламентация по чл. 168, ал. 5 вр. ал. 4 АПК.

2. а. Според неоспореното от касатора фактическо установяване на първостепенния съд, въз основа на което касационната инстанция преценява и приложението на материалния закон – чл. 220 АПК, поземленият имот е придобит през 2006 г. по време на брака на А. Затова качеството на заинтересована страна в производството притежава и нейният съпруг, доколкото придобивното основание не попада в изключенията от обхвата на съпружеската имуществена общност по чл. 20 от Семейния кодекс от 1985 г., отм. през 2009 г., а нарочното му участие, респ. изслушване, е било дължимо за правомерното развитие на административното правоотношение.

б. Твърдението на касатора, че изслушването е реализирано в присъствието и на двамата съпрузи, е неоснователно от фактическа страна, тъй като не се подкрепя от доказателствен източник. Протокол № 1/31.03.2020 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, на която се позовава заповедта, удостоверява единствено присъствието на А. при извършването на огледа, не и на нейния съпруг, а други доказателствени средства за установяване участието на заинтересованата страна в хода на процедурата административната преписка не съдържа. При нарушението на административнопроизводственото правило заповедта е подлежала на отмяна като процесуално незаконосъобразна само на това основание, както правилно е приел и съдът.

3. а. Естеството на констатирания порок на заповедта изключва необходимостта от обсъждането на законосъобразността й от материалноправна страна.

б. Действително, основателно е възражението на касатора против съображението на първоинстанционния съд, че в административния акт следва да има и мотиви за невъзможността обектите да се поправят или заздравят.

Тези кумулативни предпоставки са относими към заповедите, издавани по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, които имат за предмет строежи в компрометирано състояние. Правното основание на отменената заповед е ал. 5 на чл. 195, а фактическото - неподходящото местоположение и разположение на обектите. В разглежданата хипотеза поправянето или заздравяването въобще не попадат в подлежащите на изследване факти и съответно в обсега на възможните задължения, чието възлагане върху собствениците на строежи е допустимо от закона. Неправилността на мотивите към решението в тази им част обаче не се отразява на крайния правен резултат от спора.

II. Касационната жалба на А. против част от мотивите към решението е недопустима.

1. С решението съдът е отменил заповедта по оспорване на А. Съдебният акт е благоприятен за страната, поради което не е налице предпоставката по чл. 210, ал. 1 АПК, пораждаща правото на касационно оспорване. Жалбата е недопустима като подадена при отсъствието на правен интерес – чл. 159, т. 4 вр. чл. 228 АПК.

2. От друга страна, съдебните решения подлежат на касационно обжалване според постановеното разрешение на спора, съдържащо се в диспозитива им – в него намира израз правосъдната воля. Мотивите към решенията не са допустим обект на самостоятелно обжалване, респ. на отделен инстанционен контрол. В подкрепа на този извод вж. т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК - страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Т. е. жалбата е по същество лишена и от предмет - чл. 159, т. 1 вр. чл. 228 АПК.

III. Касационната жалба на административния орган в частта за присъдените с решението разноски е недопустима.

В тази му част оспорването има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение на решението. Съдебният акт по разноските е обжалваем едва след изчерпването на реда за изменението му – арг. чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. След като в случая молбата е инкорпорирана в касационната жалба и първостепенният съд не се е произнесъл по нея, производството по настоящото дело в тази му част следва да бъде прекратено, а искането – изпратено по подсъдност на АС – Търговище на основание чл. 135, ал. 2 АПК.

IV. При изхода на делото пред ВАС – неоснователност на жалбата на административния орган и недопустимост на оспорването на А., разноски пред касационната инстанция няма да бъдат присъждани и те следва да се понесат от всяка от страните така, както са направени.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение