Решение № 14150 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6659/2018 г.

Решение № 14150 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6659/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "П. С. Кетъринг" ЕООД, представлявано от управителя Б. Борисов, подадена чрез адв. Караилиева, против решение № 2528/16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 208/2018 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 365841/14.12.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и на процесната заповед. Претендира разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд – София град е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № F 365841/14.12.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София, с която на основание чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС е запечатан търговски обект – бирария "Пей сърце", находящ се в гр. София, ул. "Св. Георги Софийски" № 32 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. За да постанови този резултат, административният съд е приел, от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, следното: в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е установена наличност от 481, 70 лв., а разчетената касова наличност от фискалното устройство– 426, 36 лв.; извършена е контролна покупка, за която не е издаден фискален бон, и в търговския обект е инсталирано и регистрирано касово фискално устройство. Съдът е посочил, че тези констатации имат обвързваща материална доказателствена сила на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК и доколкото не е поискано от жалбоподателя събиране на доказателства за оборване на отразената фактическа обстановка. Според съда издаването на фискална касова бележка за извършените покупка и плащане в брой е било дължимо и след като това не е сторено, следователно, налице е неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена в стопанисвания от него обект продажба чрез издаване на фискална касова бележка, което обуславя наличие на материалните предпоставки за прилагане на ПАМ - запечатване на обекта по чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са мотиви, че при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като на административния орган не е предоставена възможността да преценява определени обстоятелства, при които да наложи мярката или пък други обстоятелства, при наличието на които да не я наложи. Съдът е приел, че единствената преценка, която административният орган е оправомощен да извърши, е по отношение срока на принудителната административна мярка. Посочено е, че в конкретния случай такава преценка е била направена и подробно аргументирана от административния орган с мотиви, които съдът е преценил за достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията на съразмерност, приложими при упражняването на оперативна самостоятелност. По тези съображения съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Според съда оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, доколкото видно от изложените в заповедта мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. Съдът се е позовал на нормата на чл. 22 ЗАНН, която предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването на административни нарушения. Посочено е, че уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. Решението е правилно. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 15.11.2017 г. в търговския обект е установено, че при извършена контролна покупка на обща стойност от 29, 30 лв., жалбоподателят не е издал фискален бон от инсталираното в обекта и намиращо се в работен режим фискално устройство. От фискалното устройство е отпечатан КЛЕН, от който е установено, че продажбата не е отразена. Следователно в хода на проверката е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "П. С. Кетъринг" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. За констатираното нарушение на реда за издаване на документ за продажбата, чл. 186 ЗДДС, предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец". Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. В тази насока с оглед на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите е обосновал и мотивирал срока за налагане на принудителната административна мярка. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба на "П. С. Кетъринг" ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – гр. София сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,