Решение № 13168 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2011 г.

Решение № 13168 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от "Транс елит" ЕООД със седалище София срещу решение от 7.03.2011 г., постановено по адм. дело № 464 от 2010 г. по описа на Административния съд - Монтана. В бланкетната жалбата се твърди за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. Монтана, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение е била отхвърлена жалбата на "Транс елит" ЕООД - София, срещу заповед № РД-170 от 10.08.2010 г. на директора на РИОСВ - гр. Монтана, с която е била наложена превантивна принудителна административна мярка до издаване на комплексно разрешително по чл. 159 от ЗООС по съображения, че капацитетът на свинеферма "Разсадника" бил над праговите стойности по т. 6.6, б. "б" и "в" от приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 ЗООС. С решението административният съд е посочил, че въпреки дадените указания жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че дружеството било предприело действия по издаването на комплексно разрешително. Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. По същество в бланкетната касационна жалба се твърди за допуснато нарушение, изразяващо се в несъответствие между направените от съда изводи и заключения в мотивите и постановеното решение. Това твърдение е голословно. От данните по делото се установява, че нито по първоначалното дело, въпреки дадените изрично указания от съда, нито с касационната жалба се представят доказателства за наличието на комплексно разрешително съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 12 ЗООС. Нещо повече, касаторът не е представил дори доказателства да е започнал някакви действия за издаване на такова разрешително от компетентния орган. Това е било необходимо, защото изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117 ЗООС е нормативно регулирана дейност, за която в законодателството е въведен специален разрешителен режим. Видно от нормата на § 1, т. 39 от ДР на ЗООС, съдържаща легална дефиниция на понятието "комплексно разрешително", същото представлява индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма от ЗООС. Производството по издаване на комплексно разрешително като условие за допускане осъществяването на дейността е регламентирано в чл. 117 и сл. от ЗООС и в Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР - отм.), като по силата на чл. 123, ал. 3 ЗООС комплексното разрешително съдържа необходимите условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на закона. Анализът на приложимата нормативна уредба по околна среда налага извод, че основна предпоставка за издаване на позитивен за заявителя акт, т. е. за издаване на комплексно разрешително, е осигуряването на съответствие на съоръжението със специалните нормативни изисквания по околна среда. Неизпълнението на това изискване от закона е достатъчно основание, за да бъде издадена обжалваната заповед за спиране на производствената дейност. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,