Решение № 10258 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2011 г.

Решение № 10258 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Николай Тодоров, като процесуален представител на Иван Алексиев Колев, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, срещу решение № 996 от 07.03.2011 г. по адм. д. № 8334/2010 г. на Административен съд София - град, с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи предявената претенция изцяло. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и затова правилно искът е отхвърлен изцяло. Върховният административен съд, като съобрази становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен иска на Иван Алексиев Колев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за заплащане на сумата 3000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно наложени дисциплинарни наказания, които са били отменени с окончателни определения, както и за търпените в момента неимуществени вреди в резултат на неправомерните действия на лица от администрацията на затвора гр. София. Спорът по делото е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. С определение № 3836 от 12.11.2010 г. на страните са дадени съответни указания с оглед доказателствената тежест в процеса. Събрани са посочените писмени и гласни доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Изводът, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и затова претенцията следва да бъде отхвърлена, е обоснован и законосъобразен. Установено е по делото, че със заповед № 299/25.06.2009 г., № 306/18.06.2010 г. и № 322/25.06.2010 г. на началника на затвора гр. София, за извършени дисциплинарни нарушения, на основание чл. 101, т. 7 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, на ищеца са наложени дисциплинарни наказания "изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия". Тези заповеди са отменени в производства по чл. 111 от ЗИНЗС с неподлежащи на обжалване определения от 07.08.2009 г. по НАХД № 8698/2009 г., от 07.07.2010 г. по НЧД 8140/2010 г. и от 06.08.2010 г. по ЧД № 10004/2010 г. на Софийския районен съд. С оглед правната същност на заповедите, настоящият състав не споделя становището, че в конкретния случай е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези заповеди не са незаконосъобразни актове на административен орган или длъжностно лице, издадени при или по повод изпълнение на административна дейност, и не могат да послужат за основание за присъждане на обезщетение по посочения ред. Независимо от това и с оглед твърденията в исковата молба, въпреки дадената му възможност, ищецът не е установил в случая да са налице и незаконосъобразни действия на администрацията на затвора. По повод твърдението, че са претърпени вреди, съдът е анализирал свидетелските показания и правилно е приел, че същото не е доказано. Не е налице и третата кумулативно предвидена предпоставка - причинно следствена връзка между незаконосъобразен административен акт или действие и претендирана вреда. По тези съображения, обосновано и законосъобразно, съдът е приел, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. По отношение на обжалваното решение не са налице касационни основания. Същото е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение