Решение № 540 от 20.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1870/2013 г.

Решение № 540 от 20.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1870/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Б. А. Б., изготвена от служебния му защитник, и насочена срещу решение № 133 от 3.07.2013 г. по внохд. № 145/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се прави позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК с доводи, относими към част от основанията. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане, или изменяване на решението с преквалифициране на извършеното от подсъдимия деяние в престъпление по чл. 118 НК, или намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода без промяна в квалификацията и намаляване размера на присъдените в полза на правоимащите обезщетения за причинените им неимуществени вреди. В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебен защитник, различен от този, който я е изготвил, по същите съображения и със същите искания. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила, след като не намира за основателно което и да било възражение срещу правилността му. ВКС установи: С присъда № 6 от 5.03.2013 г. по нохд. № 16/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд Б. А. Б. е признат за виновен в това, че 13.05.2013 г. в [населено място], Кърджалийска община, умишлено е умъртвил 31-годишния И. Е. М. от [населено място], Кърджалийска община, за което и на основание чл. 115 НК е осъден на 15 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. Подсъдимият е осъден и да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на С. Р. А. - майка на убития - в размер на 70 000 лв., на Б. Б. А. - съпруга на убития - 90 000 лв., на Е. и Е. И. М. - малолетни низходящи на убития - по 120 000 лв. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Възраженията срещу правилността на обжалваната присъда са неоснователни. Неоснователно е приписано на въззивния съд допускането на съществено процесуално нарушение поради отказа му да подложи повторно на разпит 7 от разпитаните в първата инстанция свидетели. Въпросните свидетели са изброени в предпоследното изречение на въззивната жалба, без към искането за повторният им разпит да са изложени някакви съображения. В проведеното по реда на чл. 327 НПК заседание въззивният съд е обсъдил искането, констатирал е липсата на посочени във въззивната жалба доводи, убеждаващи в необходимостта от повторен разпит на тези свидетели, както и обстоятелството, че при първоинстанционното разглеждане на делото изброените свидетели са били подробно разпитани, и се е произнесъл с мотивиран отказ. В съдебното заседание, проведено на 30.05.2013 г., подсъдимият е потвърдил искането си за преразпит на свидетелите, но отново не е обяснил, защо, нито такова обяснение е дал защитникът му /изявления на тези две страни на л. 28, гърба от възз. д./. В касационната жалба сега се твърди, че поради отказа от повторен разпит на свидетелите останало неизяснено, кога точно в интервала между 22.30 и 23.40 ч. е бил умъртвен М., без да е ясно, с какво установяването на точния час - отделен е въпросът за възможността изобщо да се постигне желаната точност, след като всички свидетели са посочили приблизителното, според всеки, време на инцидента - ще допринесе за изясняването на делото или ще внесе промени във фактите от значение за отговорността на подсъдимия. Не е основателно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение с неназначаването "конкретно в хода на досъдебното производство ... на съдебно-психиатрична експертиза" с оглед преценка, както на годността на подсъдимия да бъде наказателно отговорен, така и на евентуалното му изпадане в състояние на физиологичен афект. Действително такова експертно освидетелстване на Б. не е било извършено нито при досъдебното разследване, нито при първоинстанционното разглеждане на делото. Въззивният съд обаче е отстранил този недостатък на двете предходни производства като е назначил, изслушал и приел подробното заключение на двама специалисти - психиатърът Р. Д. и психологът Ал. Д. - които, след подробно запознаване с наличния доказателствен материал, преглед и изследване на подсъдимия /въпреки отразеното в експертизата, че е демонстрирал несъгласие с провеждане на изследването и не е съдействал пълноценно на експертите/, писмено и устно са заявили категоричното си становище, че: по време на престъпното деяние Б. "е можел да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си"; бил е "в състояние на обикновено алкохолно опиване" без "данни за физиологичен или патологичен афект, както и за усложнено или патологично алкохолно опиване"; "не се е намирал в състояние на уплаха или смущение, което да е довело до ограничаване на възможността ... да оценява фактическата обстановка и да взема правилно решение". Не са основателни възраженията и срещу дейността на въззивния съд по анализа на установените факти. Всички те са изведени от доказателствен материал, събран по надлежния процесуален ред. Не се констатираха превратно тълкувани, недооценени или неценени факти. Обсъдено е всяко едно противоречие както между показанията на разпитаните свидетели, така и между казаното от тях и от подсъдимия. Изложени са убеждаващи съображения в съответствие с правилото на чл. 305, ал. 3 НПК, наложително поради оспорването, макар и отчасти, на приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Не е основателно, на следващо място, твърдението за допуснато нарушение на материалния закон. Че подсъдимият не се е намирал в наказуемо афектно състояние, за каквото се пледира с претенцията за преквалифициране на деянието му по чл. 118 НК, е установено не само посредством психиатричното и психологично изследване поведението на Б. преди, по време на и след инцидента с причиняването смъртта на Ив. М. От разказите на всички - без изключение - свидетели става ясно, че доколкото в заведението на Н. Р. е възникнала конфликтна ситуация, тя, първо, е била инициирана от подсъдимия и, второ, пострадалият М. не е имал участие в нея. Така че дори подсъдимият да се е афектирал от възникналия значително преди деянието конфликт, последният е бил между него и свидетеля Х. Х., без от страна на пострадалия да са били извършени действия с упражнено върху Б. насилие - за такова твърди само подсъдимият, отречено е от свидетелите, прието е и от съда за неистинно - отправяне на тежка обида или клевета, или извършване на друго противозаконно действие с възможност да настъпят или настъпили тежки последици за подсъдимия или негови ближни, при което отпада възможността афектното състояние-ако го е имало-да доведе до желаното по-благоприятно квалифициране на деянието. Не са основателни, накрая, и оплакванията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както и на размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. И двете предходни инстанции са отчели всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието и обосновано са приели отсъствието на предпоставки за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. Освен това Б. е наказан с минималното наказание за извършеното от него тежко умишлено престъпление въпреки наличието и на отегчаващи отговорността му обстоятелства, които са позволявали лишаването от свобода да се определи по скоро към средата на предвидената в специалната материалноправна норма санкция. Обезщетенията за неимуществени вреди са определени в размери, съответстващи на тежестта на претърпяните вреди и съобразени с относително устойчивата съдебна практика, а и жалбата е лишена от конкретни доводи по това възражение. Предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС,