Решение № 12418 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16497/2011 г.

Решение № 12418 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16497/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП Пловдив, представляван от юрисконсулт Б. Зобуян против решение № 1765/01.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1412/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, шести състав. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство- "Диана Драганова-700" ЕООД гр. Асеновград не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била заповед № 45668-0044063/14.03.2011 г., с която на едноличния търговец, е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - заведение за хранене - ресторант "Водопада", находящ се в с. Бачково /под Бачковския манастир/ за срок от един месец. Наложена е и "забрана на достъпа до обекта". Първоинстанционният съд е приел за установено, че при издаване на административния акт във фактическите основания за издаването му е посочено, че при извършена контролна покупка в обекта на стойност 25,20 лв., на 09.09.2010 г. и при прието фактически плащане, не бил издаден фискален бон от работещия в обекта ЕКАПФ. Като правни основания за същия акт са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС. Установено е и нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118 ЗДДС. Поради това е и съставен АУАН и е издадено НП № 45666-0044063 от 14.03.2011 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, както и процесната заповед. За да отмени обжалвания пред него индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма. Приел е за доказано извършване на посоченото в заповедта нарушение. Приел е също така, че при издаване на заповедта органът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е мотивирал размера на срока за налагане на принудителната административна мярка. Отделно е приел и незаконосъобразност на акта поради несъответствие с целта на закона, тъй като е счел, че с налагането на ПАМ за максималния предвиден законов срок от един месец, е нарушен принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение. Така постановеното решение е неправилно. Видно е от заповедта за налагане на ПАМ, че не са изложени конкретни правни и фактически основания, въз основа на които да се обоснове налагането на принудителна административна мярка за максималния предвиден законов срок от един месец. Единствено е посочено общо, че при налагане на ПАМ се съобразява местоположението на обекта, вида на обекта, нетната търговска площ и реализирания оборот. Всички тези обстоятелства нито са конкретизирани, нито е изяснено по какъв начин тези характеристики на обекта влияят върху вида и размера на наложения ПАМ. Липсата на конкретни фактически основания представлява липса на мотиви. В този случая се препятства възможността на адресата на заповедта за адекватна защита, както и възможността на съда да извърши проверка за законосъобразност. Правилно съдът е констатирал наличието на допуснато съществено процесуално нарушение като самостоятелно основание за отмяна на обжалваната пред него заповед. Неоснователно като ирелевантно е изложеното в касационната жалба за наличие на предходни нарушения нормативните правила на ЗДДС и Наредба Н-18 за същия обект и от същия търговец, за което са представени като доказателства наказателно постановление, ревизионен акт и ревизионен доклад /за които няма данни да са влезли в сила/. Всички тези доказателства са неотносими, тъй като на тях няма позоваване от органа при издаване на заповедта, не са посочени в заповедта за налагане на ПАМ, съответно не представляват посочени от органа обстоятелства, мотивиращи го за налагане на ПАМ в максималния предвиден законов размер от един месец. Освен това въз основа на така представените доказателства не се установява налични нарушения за същия обект, установени въз основа на влязло в сила наказателно постановление или друга заповед за налагане на ПАМ. Видно е дори от наказателното постановление, издадено едновременно с процесната заповед за налагане на ПАМ, че нарушението е извършено за първи път, така както това е отразено от издателя на НП. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на касатора. Правилно е прието, че в обжалваната заповед липсват конкретни мотиви обосноваващи продължителността на срока за наложената ПАМ и защо именно следва да бъде определен максималният срок. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално предвидения срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид изложеното обжалваното решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и липсата на данни за направени и поискани разноски от ответника по касация, не се присъждат разноски в касационното производство. Воден от горното Върховният административен съд, осмо отделение