Решение № 2969 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2009 г.

Решение № 2969 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на ЕТ "Данко - Йордан Даскалов" - Бургас, против решение № 873/31.07.2009 г., постановено от Административен съд гр. Бургас по адм. дело № 950/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу заповед № ДК-02-БС-65 от 19.05.2008 г., издадена от Началника на РДНСК - Бургас, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - "Автомивка Даная", находящ се в района на ж. п. гара "Владимир Павлов" - гр. Бургас. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, като се навеждат доводи за: допуснато процесуално нарушение, с оглед несвоевременно уведомяване за започналата административна процедура, за нарушения на материалния закон - за терена, върху който е разположен обектът, няма действащ ПУП, с оглед което е невъзможно нарушение на нормата на чл. 137, ал. 3 ЗУТ, а с оглед разпоредбата на чл. 55 ЗУТ, до реализиране на инвестиционно намерение, в незастроени ПИ могат да се разполагат открити обекти, въз основа на разрешение за поставяне от съответната общинска администрация, каквото в случая е налице - обектът е под № 34 в схемата на община Бургас. Допълнително се представя и анекс към сключения договор за наем от 16.12.2005 г. за отдаване под наем на ДМА: - "Открита площ - 178 кв. м." за автомивка и търговска дейност, с който срокът е удължен с още две години - т. е. до м. 12.2010 г. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява, депозирана е писмена защита. Ответните страни - МРРБ, чрез Областен управител на област - Бургас, Началникът на РДНСК - Бургас и Национална компания "Железопътна инфраструктура" - клон Бургас, редовно призовани, не изпращат представители, изразено е становище за неоснователност на касационната жалба от ст. юрк. Пламена Гьорчева - процесуален представител на Областен управител на област Бургас. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението се счита за правилно и обосновано, постановено от цялостната преценка на доказателствата, при спазване на материалния закон и извършената от съда проверка на оспорената заповед на началника на РДНСК - Бургас, съобразно изискванията на чл. 168, вр. с чл. 146 АПК. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: От данните по делото се установява, че дружеството жалбоподател е наемател на 178 кв. м открита площ, от което следва, че той е само държател на терена, не е носител на ограничено вещно право на ползване върху него. С оглед принципа, въведен с разпоредбите на чл. 161, вр. чл. 177, ал. 1 ЗУТ, страни в административното правоотношение са издаващият акта административен орган и възложителят на строежа - собственик на имота, притежател на право на строеж в чужд имот, или на такова право по силата на специален закон - наемателят не е от кръга на тези лица. В случая обаче, съдът правилно е преценил жалбата за допустима и я е разгледал по съществото й, тъй като се касае за заповед за премахване на незаконен строеж, осъществен именно от жалбоподателя в чужд имот, той е неин адресат и негативните последици настъпват в неговата правна сфера. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила - несъстоятелно е оплакването за нарушено право на защита, позовано на несъобразяване с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 АПК, вр. с § 4 от ДР на ЗУТ от страна на административния орган, което съдът не е отчел. Видно е, че и двата констативни акта са надлежно връчени на касатора, като при съставянето на КА № 22, той дори е присъствал лично. С оглед това, е имал възможността да направи възражения по тях, а и е реализирал своевременно процесуалното си право на защита в хода на съдебното производство. Обоснован е и изводът на съда за законосъобразност на заповедта, изведен въз основа на пълно установяване на относимите факти и съответствието им с посоченото в заповедта правно основание. При сключен договор за наем на незастроен терен държавна собственост, без съгласието на ответника НК "Железопътна инфраструктура" на която е предоставен за управление и стопанисване, ЕТ е изпълнил, без одобрени строителни книжа и разрешение процесния обект, отговарящ с оглед характеристиките си, на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за който, със заключение на вещо лице е установено, че не е допустим по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му и по сега действащите правила на ЗУТ. Изследвани са, и правилно са приети за неприложими, и двете хипотези по § 16 от ПР на ЗУТ, и нормата на чл. 55 от ЗУТ, която впрочем също изисква разрешение за строеж - от една страна не се обсъжда открит обект, от друга - наемател не може да претендира и да се позовава на липса на ПУП и задвижена инвестиционна инициатива, а на трето място - общината не разполага с правомощия да регулира отношения в държавен терен, още повече, че не се касае за преместваем обект, а за изпълнен, и то доказано, незаконен строеж. Заповедта е относима към изграденото, а дали ще се ползва терена до края на периода по анексирания договор, е ирелевантно за спора. С оглед така изложените съображения, твърдяните касационни за решението основания не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,