Решение № 5245 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 223/2018 г.

Решение № 5245 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 223/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Н. С., чрез процесуалния си представител, адв. В. С., срещу Решение № 1891/13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1760 по описа на Административен съд – Б. (АС - Б.) за 2017 г. в частта, в която Община Б. е осъдена да заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП – 4671/15.06.2016 г. на заместник – кмет на Община Б., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2017 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер за сумата от 600 лв. иска е отхвърлен като неоснователен, като и в частта, в която е отхвърлен иска за претърпени неимуществени вреди, от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление в размер на 300 лв. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на решението в обжалваната част, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Моли оспореното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен иска за претърпени имуществени вреди в пълния претендиран размер за сумата от 600 лв., както и предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 300 лв. Претендира присъждане в пълен размер на направените съдебно - деловодни разноски пред първата съдебна инстанция, както и направените пред настоящата инстанция разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител адв. Стефанова, която от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът – Община Б., не се представлява и не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Б. е разгледал предявената от Н. С. искова молба срещу Община Б., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с която е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 600 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на НАХД № 4224 по описа на Районен съд – Б. за 2016 г. за отмяна на Наказателно постановление № НП-4671/15.06.2016 г., издадено от заместник – кмета на Община Б., ведно със законната лихва върху обезщетението, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинени страдания от същото производство по отмяна на НП в размер на 300 лв. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 1663/14.11.2016 г. по НАХД № 4224/2016 г. на Районен съд – Б. е отменено процесното НП. Това решение на районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила на 30.11.2016 г. В съдебното производство пред районния съд Н. С. е бил защитаван и представляван от процесуален представител – адвокат В. С. съгласно приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.10.2016 г. – л. 144 НАХД № 4224/2016 г. Съгласно уговореното в този договор на адвоката е заплатено възнаграждение, изцяло в брой, в размер на 600 лв. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявените искове за допустими, а по същество – е приел за основателен иска за имуществени вреди, като е уважил частично тази искова претенция, а иска за претърпени неимуществени вреди е приел за недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат съдът се е позовал на Тълкувателно постановление № 1, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Община Б. в спорната хипотеза. Наред с това, приел, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразен с размерите по приложимите разпоредби от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не съответства на степента на сложност, и характера на делата, поради което следва да се редуцира в размер на 300 лв., като за разликата до пълния претендиран размер за сумата от 600 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. По отношение на исковата претенция за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца Стоянов, е приел че същата е недоказана. Изложил е подробни мотиви, че доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с конкретни доказателства тези вреди. Съдът е приел, че след като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то тази претенция се явява недоказана, поради което я е отхвърлил. В заключение при съобразяване с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ съдът е присъдил и съдебно деловодни разноски в производство пред него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от Н. С. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди във връзка с отмененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По отношение на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се направени разноски за адвокат следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са и изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане в брой на претендираната от касатора сума в общ размер на 600 лв. на адв. В. С. съгласно приложения по цитираното по – горе дело в РС – Бургас Договор за правна защита и съдействие от 12.10.2017 г. Процесуалното представителство е реално осъществено от адв. Стефанова при подаването на жалбата срещу НП до РС – Б. и в съдебно заседание пред този съд на 12.10.2016 г., видно от представения протокол от съдебно заседание – л. 151 от НАХД № 4224/2016 г. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че възражението за прекомерност на размера на обезщетението е основателно. Следва да се посочи, че в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че: " възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на платения адвокатски хонорар, при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможностите на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован" ". В тази връзка правилно и обосновано решаващият съд е приел, че размера на обезщетението за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед направената от него преценка за фактическата и правна сложност на воденото съдебно производство по обжалване на административния акт, участието на процесуалния защитник и при съобразяване с нормата на чл. 52 ЗЗД и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.04 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, следва да се намали до минималния такъв в посочен в Наредбата в размер на 300 лв. Спазен е и принципа на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата за съразмерност на извършената правна защита, тъй като обезщетението от непозволено увреждане не може да бъде средство за неоснователно обогатяване или да накърнява интересите на някоя от страните в производството. Законосъобразно е отхвърлена и претенцията на касатора за неимуществени вреди, тъй като от събраните по делото гласни доказателства не е доказано реалното претърпяване на неимуществени вреди. При този изход на спора не следва да се присъждат разноски пред настоящата касационна инстанция. По изложените по – горе съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение