Решение № 10677 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4725/2012 г.

Решение № 10677 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4725/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Сливен против решение № 15 от 29.02.2012 г., постановено по адм. дело № 349/2011 г. по описа на Административния съд - Сливен, с което е отменено решение № 23 от 8.11.2011 г. на директора на РУСО - гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Йордан Василев Йорданов от гр. Сливен против отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, обективиран в разпореждане № МП-6542-12 от 17.09.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Сливен и преписката е върната за ново произнасяне с дадени в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спора да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на настоящия ответник по касация.

Ответникът по касация Йордан Василев Йорданов лично в с. з. и в представено по делото становище намира касационната жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - гр. Сливен е оспореното от Йордан Василев Йорданов, от гр. Сливен, решение № 23 от 8.11.2011 г. на директора на РУСО - гр. Сливен, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № МП-6542-12 от 17.09.2011 г. на ръководителя отдел "Пенсионно осигуряване" при същото управление. Това административно производство е започнало по искане на Йордан Василев Йорданов за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По това искане се е произнесъл пенсионният орган, като със свое разпореждане № МП-6542-12 от 17.09.2011 г. ръководител "ПО" при РУСО - гр. Сливен на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, чл. 69, ал. 5 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Директорът на РУСО - гр. Сливен е отхвърлил жалбата му срещу това разпореждане, с мотивите, че за периода от 1.05.2000 г. до 11.04.2011 г. правилно е зачетен труд от първа категория за времето, през което Йордан Василев Йорданов е изпълнявал някои от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. т. 8 и 9 от ЗМВР (чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 от ЗЗБ). За периода от 30.10.1991 г. до 30.04.2000 г. е прието, че липсват доказателства относно изпълнението на някои от дейностите по посочените текстове от ЗМВР и ЗЗБ, за да се прецени дали са налице изискванията на чл. 69, ал. 5 от КСО.

Решението на Административен съд - Сливен, предмет на касационна проверка е правилно.

Съдът по същество правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт.

При разглеждане на делото Административен съд - Сливен е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими към спора възражения.

Не е налице твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционният съд. Всъщност в тази си част касационната жалба е бланкетна, тъй като не е посочено от касатора какви са точно допуснатите от решаващия съд нарушения на съдопроизводствените правила и норми. След извършена проверка, настоящата касационна инстанция не установи наличие на такива съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на обжалвания съдебен акт.

Също така решението на Административен съд - Сливен не страда от твърдения порок - необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, свързани с приложимите към казуса правни норми, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, Административен съд - Сливен е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на процесното решение на директора на РУСО - гр. Сливен.

Не са налице твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на материалния закон.

Основният спор по делото се свежда до два основни момента:

1. Приложима ли е нормата на чл. 69, ал. 5 от КСО (нова в сила от 1.01.2011 г.) от КСО по отношение на цялата трудова дейност на ответника по касация Йордан Василев Йорданов. Тук касатора навежда довод, че нормата на чл. 69, ал. 5 от КСО следва да се прилага само по отношение на трудовата дейност на ответника по касация след влизане в сила на тази законова промяна. В подкрепа на това свое разбиране се позовава на основния принцип в правото за действие занапред на материалноправните норми. Това разбиране не може да бъде споделено. Безспорно е, че нормата на чл. 69, ал. 5 от КСО е материалноправна и като такава има действие само занапред, тъй като не е допуснато изрично обратно нейно действие, както предвижда чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В нея са разписани необходимите и задължителни законови материалноправни предпоставки за да възникне субективното право на едно лице да получава пенсия за отслужено време и старост при режим различен от този регламентиран в чл. 68 от КСО. След влизане в сила на тази правна норма, и само занапред, лицата отговарящи на всички кумулативни изисквания на закона имат това право. Това право, с оглед действието на правната норма във времето, безспорно няма да имат лицата който са направили искане за отпускане на такава пенсия преди влизането й в сила. Една от материалноправните предпоставки за да възникне право на пенсия по този специален ред е именно характера на положения труд - лицето да е изпълнявало някоя от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. т. 8 и 9 от ЗМВР. Тук законодателят е използвал израза "изпълнявало", или в случая се касае за изпълняване на тези дейности в минало време, като времевия отрязък в самата правна норма не е ограничен изрично. След като липсва такова ограничение във времето, за изпълнение на дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗМВР, то следва, че целият трудов стаж на тези лица, изпълняващи посочените дейности следва да се съобразява при преценка основателността на искането по чл. 68, ал. 5 от КСО, без значение дали той е полаган преди или след влизане в сила на тази законова промяна.

2. Вторият спорен момент по делото е дали ответникът по касация Йордан Василев Йорданов е бил непосредствено ангажиран с дейностите по чл. 52г, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗМВР, за да се ползва от привилегията за по-ранно пенсиониране. Касатора твърди в жалбата си, че по делото не са събрани безспорни доказателства в подкрепа на тази теза. Това твърдение не може да бъде споделено. Първоинстанционният съд правилно и с оглед събраните по делото доказателства е приел, че ответникът по касация от 30.10.1991 г. до 11.04.2011 г. е полагал труд в системата на гражданска защита, независимо от промените в структурата и принадлежността на службата, както и че изпълняваните от него дейности следва да се квалифицират като такива по чл. 52г, ал. 2, т. т. 8 и 9 от ЗМВР и по чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 от ЗЗБ. В първоинстанционното решение са изложени подробни и аргументирани мотиви, в тази насока, които настоящата инстанция споделя изцяло. Тези съображения са подкрепени от налични и годни писмени доказателства, събрани по предвидения в закона ред, както и от разпитаните свидетели и назначената и изслушана съдебна експертиза. След съвкупност и преценка на всички тези годни, допустими и относими доказателствени средства, съдът е извел законосъобразния правен извод, за участието на ответника по касация Йордан Василев Йорданов в дейности по чл. 52г, ал. 2, т. 8 от ЗМВР, респ. чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 5 от ЗЗБ, дори в случаите, когато не е извършвал пряко спасителни или възстановителни работи, а е ръководил операциите. С оглед тези констатации от фактическа страна, законосъобразно в конкретния казус е приета от решаващият съд приложимост на нормата на чл. 69, ал. 5 от КСО.

Ето защо, установеното по делото дава основание да се приеме за обоснован изводът на решаващия състав, че административното решение на директора на РУСО - гр. Сливен, с което е потвърдено № МП-6542-12 от 17.09.2011 г. на ръководителя отдел "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Сливен, е незаконосъобразно и като такова правилно е отменено, а делото е върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

При този изход на спора искането за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и следва да бъде уважено в доказания му размер от 100 лв. (дължими от касатора).

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,