Решение № 2965 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 45/2017 г.

ВАСVI отделение08.03.2018 г.докладчик Сибила Симеонова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6225/13.10.2016 г., постановено по адм. дело № 5772/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 2965 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 45/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" - С., гр. С., чрез пълномощник, срещу решение № 6225/13.10.2016 г., постановено по адм. дело № 5772/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответната в производството страна - Т. А. С. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Заповед № ЗСП/D-C-CL/96 от 12.04.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-С., гр. С., потвърдена с Решение № РД 01-228 от 18.05.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С.-град и изпраща преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- С., гр. С. за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № CL от 17.03.2016 г. за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП на Т. А. С. съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Началото на административното производство е сложено с подаването от Т. С. на молба-декларация с вх. № CL от 17.03.2016 г. за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП за покриване на разходите по извършена операция на дясното око. Към молбата-декларация са приложени Епикриза от 10.03.2016 г., издадена от Клиниката по очни болести на УМБАЛ "Александровска" ЕАД, фактура за закупуване на медицински изделия, незаплащани от НЗОК на стойност 590 лв. и касов бон на същата стойност, издадени от УМБАЛ "Александровска" ЕАД. В административното производство е изготвен социален доклад, в който се съдържат данни, че на 6.04.2016 г. е извършена анкета на лицето и на същата дата е изготвен докладът. В доклада се съдържат констатации, че жалбоподателката е на 71 години, разведена, пенсионер. Относно здравословното й състояние е установено, че има издадено Експертно решение на ТЕЛК от 7.11.2002 г. с оценка на работоспособността - 95 % загубена работоспособност с чужда помощ; живее в двустайно съсобствено жилище заедно с брат си и съпругата му при добри битови условия; няма лица, задължени по закон да й осигуряват издръжка; има общ месечен доход 358,72 лв. В доклада е направено предложение да не се отпуска исканата еднократна социална помощ, тъй като лицето не доказва инцидентно възникнала нужда от здравен или битов характер. Въз основа на цитирания доклад е издадена процесната Заповед № З/D-C-CL/96 от 12.04.2016 г., с която е постановен отказ за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. В заповедта са възпроизведени мотивите от социалния доклад и е прието, че не са изпълнени предпоставките за отпускане на процесната помощ. Заповедта е обжалвана по административен ред и е потвърдена с Решение № РД 01-228 от 18.05.2016 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С.-град. Г. орган е обсъдил представените към молбата-декларация документи и е изложил мотиви, че извършената операция е планова, поради което не би могло да се приеме като инцидентно възникнала потребност, която е настъпила като отклонение от обичайния живот на жалбоподателката. В съдебното производство жалбоподателката представя Заповед № С-93 от 7.04.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-С., гр. С., с която е отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП в размер на 250 лв. за покриване на разходите за очна операция на другото око. Решаващият съд извежда като основен спорен въпрос дали декларираната потребност от здравен характер е възникнала инцидентно. Доводите на административния орган, с които се отрича наличието на инцидентно възникнала потребност само въз основа на констатацията, че извършената операция е планова, първоинстанционният съд намира за необосновани. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Обжалваното решение е правилно по своя резултат и не страда от твърдяните от касатора пороци. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обоснован краен извод, че незаконосъобразно е отказано отпускането на исканата еднократна помощ, налагащо жалбата да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно изложените мотиви. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правен извод за основателност на сезиралата го жалба. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай компетентната администрация не е изяснила дали са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Сълова (лице в тежко социално и материално положение), и в частност дали е налице инцидентно възникнала потребност (инцидентно възникнала жизненоважна здравна нужда) в резултат на непредвидени обстоятелства, която е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че налага отпускането на еднократна социална помощ в размер на необходимите й средства за заплащане на купените от лицето консумативи за извършената му оперативна интервенция. Установи ли се, че тя е жизненоважна (чл. 16 от ППЗСП) и че заболялото или хронично болно лице поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може само чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на тази внезапно възникнала жизненоважна потребност (чл. 2, ал. 3 от ЗСП), то има право на еднократна социална помощ в размер, определен от съответния директор на ДСП. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2