Решение № 11666 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7693/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР, подадена чрез главен юрисконсулт Д. Мицова, против Решение 960/12.06.2025 г., постановено по административно дело 163/2025 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена негова Заповед 3282з-1305/20.03.2025 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно незаконосъобразност на оспорената заповед поради отсъствие на втория елемент от фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР уронване престижа на службата, като се твърди, че е налице такова уронване в резултат на противоправното деяние на служителя. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Н. Николова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки. Ответната страна О. С. М. се явява лично и с адвокат Е. Йорданов, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмена защита. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Кюстендил е заповед, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, на младши експерт О. С. М. командир на отделение на 01 група Охрана на държавната граница от ГПУ Гюешево към РД Гранична полиция Кюстендил, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. Съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК, като е развил мотиви за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, които се споделят от настоящата инстанция. За да отмени заповедта е приел, че е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства се установява само първият елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, а именно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по-конкретно на правилата по т. 15, т. 19 и т. 28, б.б от Етичния кодекс. Съдебният състав е счел, че не е доказан по безспорен начин вторият елемент от състава на нарушението извършеното деяние да е довело до уронване престижа на службата, тъй като не е станало известно на други лица извън служебния кръг на служителя и на външни за системата на МВР лица. Няма спор по делото, че на 30.11.2024 г. в гр. Средец, където О. С. М. е бил командирован за периода 28.11.2024 г. до 12.12.2024 г., същият е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 0,80 промила, съгласно извършената химическа експертиза. Това му деяние правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като нарушение на правилата по т. 15, т. 19 и т. 28, б.б от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, регламентиращи държавният служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява и да се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Основният спор по делото е свързан с въпроса дали е налице и вторият кумулативен елемент за законосъобразното ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР уронване престижа на службата. Настоящият състав не споделя извода на първостепенния съд за недоказаност на обстоятелството, че деянието на служителя е накърнило престижа на службата му. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на служителя, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител, с което се стига до намаляване авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. По отношение на понятието "деяние, уронващо престижа на службата" следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление 3/7.06.2007 г. по т. д. 4/2007 г. на Върховния административен съд становище, че това деяние трябва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, като не е задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В настоящия случай процесното деяние е станало достояние и на лица, извън служебния кръг на служителя, а именно на служителите от РПУ Средец, които са го установили, на медицинските лица, взели кръв и извършили химическата експертиза, на лицата, работещи в органите на съдебната власт, по повод оспорване на издаденото наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка, които лица от своя страна са споделили за деянието със свои близки. Ето защо, следва да се приеме, че неправомерното поведение на О. С. М. е станало достояние на редица лица извън системата на МВР, които като част от обществото са формирали негативни впечатления, което е довело до загуба в доверието на службата, изпълнявана от служителя и уронване на нейния престиж. Оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и е следвало да бъде отхвърлена от съда. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е необосновано и постановено при неправилно приложение и тълкуване на материалния закон, същото следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на О. С. М. против Заповед 3282з-1305/20.03.2025 г. на Директора на Главна дирекция Гранична полиция при МВР. При този изход на спора в полза на Главна дирекция Гранична полиция при МВР следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни производства в общ размер на 470 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,