Решение № 8634 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15426/2011 г.
ВАСVIII отделение15.06.2012 г.докладчик Емилия Митков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2315/13.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1387, по описа за 2011 г. на Административен съд гр. Варна. Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 8634 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15426/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Митков Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител юрк В. Конова и частна и касационна жалби на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня, срещу решение № 2315/13.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1387, по описа за 2011 г. на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е отменено Решение към ЕАД № 09ВG002002Н0066076/09092009 с вх. № 9300-124-1/30.03.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад". С влязло в сила протоколно определение от 15.05.2012 г. са оставени без разглеждане частната и касационна жалба на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня. В касационната жалба на началник Митнически пункт "Варна запад" се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Касаторът моли да бъде отменено решението на Административен съд - Варна и вместо него постановено друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод" - ЕАД. В писмено становище от пълномощника на касатора, юрк. Тодорова се доразвиват доводите в жалбата и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Девненски Захарен Завод" ЕАД, гр. Девня, чрез пълномощника си адв. Миленов в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на ВАП излага доводи за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение към ЕАД № 09ВG002002Н0066076/09092009 с вх. № 9300-124-1/30.03.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад", с което на "Девненски Захарен Завод" ЕАД, са определени като дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания по ЕАД, както следва: мито - 602 348,69 лв. и ДДС - 431 979,23 лева и лихви ДДС - 463,27 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с ЕАД № 09ВG002002Н0066076/09092009 е оформен режим допускане за свободно обръщение на стока - сурова тръстикова захар с получател "Девненски захарен завод" ЕАД, с държава на изпращане и произход Бразилия. При извършена последваща проверка е издадено решение с вх. № 9300-568/09.09.2009 г. на Началника на МП "Варна Запад", към процесния ЕАД, с което е констатирано, че при регистриране на документа калкулаторът на БИМИС/ТАРИК не е начислил допълнителното увеличение от 4,2395 евро/тон на базовото мито от 98 евро на тон, като в резултат на извършена корекция и на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава втора от ППЗМ са изчислени като дължими за вземане под отчет, митни сборове и други държавни вземания по процесния ЕАД, както следва мито - 602 348,69 лв. и ДДС - 431 979,23 лева. При извършена повторна проверка по процесния ЕАД е издадено Решение с вх. № 9300-124/16.02.2011г. на Началника на МП "Варна Запад" от което за установено съдът е приел, че по пет митнически документа, един от които процесния ЕАД е внесена сурова тръстикова захар, нерафинирана, с приложена фактура от 22.07.2009 г., по договор от 18.05.2009 г., за 11531,600 МТ на обща стойност 3 032 695,48 евро. Констатирани са счетоводни записи по фактурата, както и на основание на същата открит акредитив за посочената сума, за което е регистриран счетоводен запис по сметка 105 "други заеми и дългове". Установен е счетоводен запис по кредита на сметка 401/2 на доставчика Каргил и по дебита на сметка 629 "Други финансови разходи", задължение към доставчика по фактура от 16.10.2010 год. по същата доставка на стойност 39 630,79 щ. д. при референция 1,422 щ. д./евро или 27 869 евро. Тази сума съвпада с лихвата изчислена в гарантиращата банка по закрития акредитив. На 30.03.2011 г. е издадено ново Решение с Вх. № 9300-121-1/ 30.03.2011 г. към процесната ЕАД, с което са определени за вземане под отчет същите държавни вземания като определените с Решение № 9300-121/16.02.2011 г. на Началника на МП "Варна Запад", а именно - мито в размер на 602 348,69 лв. и ДДС - 431 979,23 лева и лихва по ДДС за процесния ЕАД в размер на 463.27 лв. За да отмени обжалваното решение от 30.03.2010 год. в частта му, в която са определени лихви за забава върху дължимото ДДС, съдът е приел, че е незаконосъобразно, тъй като не е изложена фактическа обстановка, нито мотиви за издаване на акта, както и начина на определяне на задължението ÷ период и главница. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение по чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК с оглед на решението на Началника на МП "Варна -Запад" при Митница Варна, което е с входящ № 9300-124/ 16.02.2011 година. Това решение е било обжалвано от "Девненски захарен завод" ЕАД във връзка, с което пред Административен съд - Варна е било образувано административно дело № 807/2011 година. С решение по дело № 807/2011 година е отменено решението на Началника на МП "Варна - Запад" от 16.02.2011 година. Решението по административно дело № 807/2011 година е оставено в сила с решение на ВАС, Осмо отделение по административно дело № 12205/2011 година, което производство е преюдициално по отношение на настоящето производство. Предвид незаконосъобразността на първото решение и следваща от това отмяна, не се дължи лихва върху несъществуваща главница, поради което решението за определени лихви в размер на 463.27 лв., следва да бъде отменено. Като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на пълномощника на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставена без уважение, поради неявяване на процесуален представител - юрк. Господинов. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК