Решение № 3681 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2014 г.

Решение № 3681 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Вип Консулт" ООД, гр. София срещу решение № 120 от 24.03.2014 г., постановено по адм. д. № 126 по описа за 2013 г. на Административен съд гр. Велико Търново /АС/. В жалбата, се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени съображения касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски. Ответната страна, Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в тях, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт Ревизионен акт /РА/ 12/1201425/1.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 6/2.01.2013 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 99231,25 лева за данъчни периоди м. 06, 07, 08 и 11.2008 г. и м. 02 и 03 2009 г. и начислени лихви в размер на 41943,57 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Подробно съдът е обсъдил приетите в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до извода за законосъобразно приложение от органа по приходите на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на реално осъществяване на процесните услуги - СМР по 12 броя фактури и едно кредитно известие, издадени от "ИДЕЛ БИЛД И ДИЗАЙН" ЕООД, а една фактура № 17/10.02.2009 г. е с предмет "консултантски услуги". За да отхвърли жалбата съдът е счел, че не е налице материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Съдът е приел, че факта, че на място са изпълнени процесните СМР, не е спорен, а само факта, че са извършени именно от този доставчик. Решението е неправилно. На първо място следва да се отбележи, че е установено от техническата експертиза, а и не е спорно между страните, че строителния обект, предмет на процесните СМР, е изграден и въведен в експлоатация. Също така доставчикът на услугите е открит на адреса за кореспонденция, както по време на ревизията, така и при извършване на експертизите по делото. Представил е договор, анекс, количествено - стойностна сметка /КСС/, актове обр. 19, фактури, извлечения от счетоводни сметки. Установено е от счетоводната експертиза, че процесните фактури са платени по банков път. Първият довод на съда за да отхвърли жалбата е, че няма доказателства относно материалната обезпеченост на доставчика - наличието в случая на строителни материали, които са били или налични или са били закупени от доставчика на жалбоподателя и вложени в процесния семеен хотел. В първоинстанционното производство като въпрос към съдебно счетоводната експертиза е поставена задача налице ли са счетоводни данни за извършени разходи за покупка на материали от страна на доставчика и други разходи във връзка със строителството на хотела, както и данни за изписването им срещу отчитане на приходите от издадените процесни фактури. Вещото лице в отговор на поставена задача е отговорило, че при прегледа на счетоводството на доставчика е констатирало общо отчитане на покупката на материали по сметка 601 "Разходи за материали" от същия и липсата на аналитична отчетност за клиент "Вип Консулт". Предвид на това съдът е намерил, че жалбоподателят не установява при условията на пълно насрещно доказване наличието на материална обезпеченост за изпълнение на процесните услуги. Този извод на съда не може да бъде споделен. Липсата на водене на счетоводна аналитична отчетност по клиенти при доставчика не може да бъде тълкувана във вреда на жалбоподателя. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-18/13 - според т. 47 евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112. Получателят не може да носи отговорност за действията на доставчика, включително за някои за които не може да узнае и за които няма задължение да знае, след като той е положил обичайната дължима грижа при осъществяване на доставката. Такива са примерно обстоятелствата относно факта дали транспортните средства, с които се доставя стоката са собствени на доставчика или са наети, дали работниците, с които се осъществява доставката са на граждански или трудов договор с него. Вторият довод на съда за да отхвърли жалбата е, че доставчика не доказва да е разполагал с необходимите работници за извършване на ремонтните дейности. От заключението на вещото лице се установява, че при доставчика през процесните периоди са назначени 14 работници. Относно техническата обезпеченост още в ревизионния акт е посочено, че доставчикът е имал заведени в сметка 204 машини и съоръжения. При тези фактически установявания първоинстанционното решение се явява необосновано. Неправилно е подценена доказателствената стойност на събраните по делото доказателства - договор, КСС, констативни протоколи, банкови бордера за извършено плащане по доставките. КСС и протоколите са преки, а другите документи косвени писмени доказателствени средства за правно релевантния факт за осъществяване на доставката. Непоследователна е процесуалната дейност на администрацията и на съда в преценката на доказателствата. Отказана е вяра на посочените по-горе доказателствени източници заради неясния произход на материалите за СМР, а относно фактурите за доставка на такива материали за получателя не съществува задължение да доказва произхода на стоките /арг. от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Макар и в процесния казус да не е така, липсата на материална и кадрова обезпеченост у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т. т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11 /"....Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател."/. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението /не се твърди, че СМР не са извършени/ изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките - така вж. т. 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-18/13. Задължението за такова познание не следва от броя на наетите от доставчика лица, източника на правоотношението на доставчика и наетите лица и декларирането на правоотношенията му с тях /така т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11/. С оглед на изложеното жалбата е основателна, поради което решението следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК