Решение № 2348 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сандански, чрез юрисконсулт И. Чепилова-Иванова като процесуален представител, против решение 546 от 27.03.2023г., постановено по адм. дело 643/2022г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за произнасяне по същество по реда на чл. 222, ал.1 от АПК за отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Митев от гр. София, чрез адв. Г. Михайлов като процесуален представител, устно в съдебно заседание и в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата като счита оспореното решение за правилно. Прави искане за присъждане на разноски. Ответниците Д. Митева, С. Митева, И. Воденов и З. Воденова, чрез адв. В. Танков като особен представител, назначен на осн. чл.137, ал.6 от АПК, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Н. Павлова, Г. Каменарова, Л. Павлова, М. Държанлиева, Н. Цанева, В. Каменарова, М. Каменарова, И. Каменаров, Х. Каменаров, В. Кельова, И. Джогов, Л. Джогов, М. Филянова, В. Михайлова, Д. Митев, С. Митова, И. Митова, О. Митов, Е. Димитров и Р. Митева, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по съображения, различни от изложените в нея и с резултат, различен от претендирания. С обжалваното решение, Административен съд Благоевград, по жалба на Н. Митев, е отменил заповед АБ-41/19.05.2022г. на кмета на община Сандански, с която на основание § 8, ал.4 от ПР на ЗУТ във връзка с § 8, ал.2, т.3 и § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ е одобрено изменение на вътрешните дворищнорегулационни линии на УПИ ІV-87 с УПИ ІІ-88 и УПИ ІІІ-88, както и между УПИ ІV-87 и ПИ 70 в кв.9 по плана на с. Спатово, община Сандански, в съответствие с имотните граници между поземлени имоти пл. 87 и пл. 88, както и между поземлени имоти пл. 87 и пл. 70. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед не съдържа изложение на фактически основания за издаване, т.е. не е мотивирана. Сочи се, че фактическите основания на акта не могат да бъдат установени и от документите по административната преписка, с което се ограничават правата на засегнатите страни и упражняването на съдебния контрол във връзка с приложението на материалния закон. Горните пороци на заповедта са квалифицирани като основание за незаконосъобразност по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Неправилни с оглед приложимия закон и необосновани от проверката на съдържанието на оспорената заповед, са решаващите и единствени правни изводи на съда за незаконосъобразност на същата поради липса на мотиви. Видно е, че органът е посочил фактите, относими към правното основание по §8, ал.4 вр. с ал.2, т.3 и §6, ал.2 от ПР на ЗУТ. В съдържанието на издадения административен акт е отразена фактическата обстановка за одобреното изменение на плана сочи се, че регулационния план, одобрен със заповед 5823/1965г. не е приложен в срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ в частта по отношение на процесните имоти, поради което е прекратено отчуждителното му действие и вътрешните дворищнорегулационни линии между същите имоти следва да се изменят по съществуващите имотни граници. Установява се, че в заповедта са изложени мотиви за предвижданията на регулационен план, който не е приложен в законоустановения срок и е с прекратено отчуждително действие, с което се обосновава правното основание за изменение на плана по §8, ал.4 вр. с ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ. Неправилен е изводът на административния съд за постановяване на процесната заповед в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т. е. при съществено нарушение на изискванията за форма. Липсата на данни за иницииращия документ /предложението/ за одобреното изменение на плана, не е порок на съдържанието на акта, както е посочено в обжалваното решение, а е от значение за административната процедура /дали е започнала по искане на собственик на имот, засегнат от неприложената регулация/, както и за спазването на материалния закон. Предвид изложеното, като е отменил обжалваната заповед на процесуално основание, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. От друга страна, касационният състав счита, че административният съд се е произнесъл по жалбата на Н. Митев при неизяснена фактическа обстановка, включително във връзка с допустимостта на оспорването, както и при некомплектована административна преписка. Не са събрани доказателства, относими за правото на жалба и за спора по делото, с което е допуснато нарушение на служебното начало по чл. 9 АПК и не са изпълнени задълженията по чл.159 и чл. 171, ал. 5 АПК. На първо място, съдът е приел, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея индивидуален административен акт, без да посочи на кой имот, засегнат от одобреното със заповедта изменение на плана е собственик жалбоподателят. Информация за това обстоятелство не се съдържа в жалбата, както и в документите приложени към нея и към преписката. Оспорващият Н. Митев не сочи на кой имот е собственик, като представя нотариален акт, издаден през 1984год., т.е. при действието на регулационния план от 1965г., който акт легитимира неговия наследодател Б. Митев и други четири лица, като собственици на парцел ХІ и парцел І, в кв.13 по плана на с. Спатово, които парцели не са сред описаните в заповедта. Органът от своя страна е приложил списък на заинтересованите страни, в изпълнение на разпореждане на съда, в който жалбоподателят Митев е посочен като собственик на поземлен имот 70, който е в обхвата на одобреното изменение на плана, но не е представил доказателства, които да потвърдят горните данни. По делото е представено копие от разписен лист, в който името на Б. Митев фигурира срещу имот 70 в кв.13, от който са образувани парцели ХІ и І и се сочи нотариалният акт от 1984г. Описаните доказателства обаче не установяват право на собственост на жалбоподателя Н. Митев по отношение на имот, засегнат от предвижданията на плана, доколкото не е доказано, че парцели ХІ и І в кв.13 са идентични с имотите по заповедта. Не е установена процесуалната легитимация на оспорващия като задължителна предпоставка за допустимостта на жалбата. Това следва от разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ, определяща заинтересованите лица в производството по одобряване и изменение на ПУП- ПР, вкл. и в хипотезата на §8, ал.4 от ПР на ЗУТ, както в случая. Предвид изложеното, изводите на съда за допустимост на оспорването са необосновани, като при новото разглеждане на делото следва да се укаже на оспорващия Митев да посочи на кой имот е собственик и да се съберат доказателства, вкл. при необходимост да се ползват специални знания на вещо лице, от които да се установи дали същият е от кръга на заинтересованите лица по см. на чл.131, ал.2 вр. с ал.1 от ЗУТ. Едва след доказване на процесуалната легитимация на жалбоподателя, за съда би възникнало задължението да се произнесе по съществото на оспорването. Във връзка с проверката за законосъобразност на обжалваната заповед, съдът е следвало да изиска от административния орган цялата административна преписка. В случая е видно, че разпореждане в този смисъл липсва, а единствено е поискан списък на заинтересованите лица. Налице е бездействие на съда, който в нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, не е установил фактите относими към изменение на плана за регулация по § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ. По делото не е изискано предложението, въз основа на което е започнало административното производство, доколкото служебно изменение на плана в процесната хипотеза не се предвижда по закон. В случая УПИ-87 е общински, видно от представения акт за частна общинска собственост. Необходимо е чрез заключение на СТЕ да се установят предвижданията на плана от 1965г. по отношение на имотите, предмет на обжалваната заповед, вкл. предвидени ли са придаваеми места към УПИ ІV-87; налице ли са доказателства за уреждане на сметки между собствениците на имотите; къде е минавала имотната граница между имотите и дали регулационната граница по РП от 1965 г. съвпада с имотната. Следва де се провери и дали процесните имоти са засегнати от последващи изменения на регулационния план, а именно такива одобрени със заповед 51/18.06.2001г. и заповед Б-110/01.06.2007г., за съществуването на които има данни по делото /вж. л. 51 и л.52 от делото/; налице ли е предвиждане за улица тупик с о.т.13-23 и с кой план, като последното обстоятелство е съществено във връзка със забраната по §8, ал.7 от ПРЗУТ. Без данни и доказателства за горните обстоятелства, не биха могли да бъдат направени изводи за материалноправната законосъобразност на оспорения административен акт. Изложеното обуславя изводи за основателност на касационната жалба на кмета на община Сандански. Обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. При новото разглеждане, съдът следва да провери допустимостта на жалбата и да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, като събере доказателства по поставените въпроси, вкл. чрез назначаване на СТЕ. При този изход по спора разноските, поискани от страните, ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение