Решение № 14840 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2020 г.

Решение № 14840 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Иванов, чрез процесуален представител срещу решение № 127/3.07.2020 г., постановено по адм. дело № 592/2019 г., по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-01-627/16.08.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), с която е анулиран резултатът му от проведен практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) от категория "В", съгласно протокол № 176/21.03.2018 г. на областен отдел "Автомобилна администрация" (АА) – гр. Ловеч към Главна дирекция (ГД) "АА". Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционния съд на първо място е извел неправилни изводи, че обжалвания индивидуален административен акт е издаден в законоустановената форма и е подробно мотивиран, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Твърди се, че не е било налице валидно уведомление до касаторът за започване на производството по реда на чл. 56 от Наредбата – последния не е бил уведомен по надлежния ред. На второ място се сочи, че не са налице убедителни факти, че има несъответствие на явилите се лица на процесния теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, касаещ касаторът и следователно не са били налице причини за анулиране на теоретичния изпит. Не е обсъден в детайлност от съда на доклад рег. № 11-18-1410/4/27.03.2019 г., като твърдяното разминаване между снимката на явилото се лице и тази на касаторът не е било установено по надлежния ред. На трето място изводите на съда за липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е неправилен тъй като оспорения акт не отговаря на условията на чл. 59, ал. 2 от АПК – органа не е изложил напълно обстоятелствата по извършеното нарушение, като не е ясно в какво се изразява нарушението на Наредба № 38/16.04.2004 г. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт, ведно с присъждане на разноски. Ответникът – изпълнителният директор на ИААА, чрез процесуален представител, в писмен отговор от 8.09.2020 г. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Иванов срещу Заповед № РД-01-627/16.08.2019 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която е анулиран резултатът му от проведения практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) от категория "В" съгласно протокол № 176/21.03.2018 г. на областен отдел АА – гр. Ловеч към ГД "АА". За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е образувано въз основа на изпратен от началника на ОО на "АА" гр. Ловеч до изпълнителния директор на ИААА сигнал за извършено нарушение, касаещо процедурата по провеждане на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от Г. Иванов. След извършване на проверка по сигнала било установено, че има видимо несъответствие между снимките на явилите се кандидати, направени непосредствено преди снемане на самоличността им и снимките на кандидатите сканирани от електронната информационна система на ИА "АА" извършено също непосредствено преди допускане на кандидатите до теоретичен изпит. Установено било, че вместо Г. Иванов изпита е проведен от лицето Х. Илиев. Електронната система на ИА "АА" – "Изпити – водачи на МПС" е генерирала сигнал, че "лицето не е разпознато". Административното производство е започнато с писмо рег. № 11-18-1410/5.06.2019 г. до Г. Иванов за уведомяването му, че срещу него е започнато производство за анулиране на резултата от успешно положения изпит за правоспособност и поради непотърсването му от жалбоподателят, то е било публикувано на 12.07.2019 г. на сайта на агенцията. След изтичане на срока за искания и възражения е била издадена и оспорената заповед. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 21 и сл. АПК, в изискуемата се форма и при наличие на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Счел е, че действително жалбоподателят не е уведомен редовно за започналата процедура по издаване на акта, но доколкото му е била предоставена възможност в рамките на съдебното производство да изложи възраженията и доводите си, не е нарушено правото му на защита. В тази връзка е посочил, че единствено съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до отмяна на постановения акт, докато в конкретния случай изводите на органа са формирани въз основа на извършени проверки от съответните институции и участието на лицето не би могло да окаже влияние върху тях. Първоинстанционният съд е формирал извод и за материалноправна законосъобразност на обжалваната заповед. Жалбоподателят не е опровергал констатацията на административния орган, че е положил лично изпита за правоспособност, а от доказателствата по делото се установява наличието на несъответствие между снимките на явилите се кандидати направени преди снемане на самоличността им и тези с личния документ на кандидата от електронната информационна система на агенцията. Посочено е, че в конкретния случай административния орган действа в условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да издаде акт ако установи, че кандидата не е решил изпитния тест самостоятелно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление. В изпълнение на предоставеното му с цитираната разпоредба правомощие е издадена Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити /публ. В ДВ бр. 42/21.05.2004 г., в сила от 21.05.2004 г. /. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт с оглед наличието на нарушение съгласно чл. 56, т. 6 от Наредба № 38/16.04.2004 г. Нормата съдържа императивни правила и задължава Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС при изчерпателно посочените от законодателят предпоставки в разпоредбата в т. 1-6, като в конкретния случай е анулиран изпита на Г. Иванов тъй като органа е установил, че кандидата не е решил самостоятелно изпитния тест. В посочената по-горе Наредба е уредена процедурата при провеждане на изпитите, като в чл. 6, ал. 1 е посочено, че изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС е теоретичен и/или практически. Теоретичния изпит се състои в решаване на тест. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че Г. Иванов е положил успешно теоретичен изпит за правоспособност на МПС. По силата на чл. 36, ал. 1 от Наредбата преди започване на изпита лицето, определено за провеждане на теоретичните изпити, или председателят на изпитната комисия за провеждане на практическите изпити извършва определени действия, изчерпателно изброени, като едно от тях е да провери самоличността на кандидатите, включени в протокола за изпита. В чл. 53 от Наредбата е посочено, че председателят и членът на комисията оценяват знанията, уменията и поведението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Председателят на изпитната комисия, след обсъждане с члена на изпитната комисия, определя оценката от практическия изпит. Резултатите от изпита се нанасят в изпитния протокол от председателя на комисията. За да се постанови акт от Изпълнителния директор на "ИААА" следва да е налице проведен теоретичен изпит, издаден протокол за успешно преминаване на изпита и установяване на предпоставките на анулиране при последващ контрол от издателя на акт. В конкретния случай е било установено, че е налице видимо несъответствие между представената снимка на лицето което се е явило на изпита направена преди снемане на самоличността му и снимката от документа за самоличност на кандидата снета от електронната информационна система на агенцията. Тези данни се съдържат в доклад рег. № 11-18-1410/4/27.03.2019 г., в който са описани подробно обстоятелствата и фактите подкрепящи горното. Доклада е официален удостоверяващ документ и не е бил оспорен по съответния предвиден в ГПК ред от страна на касатора и по този начин е произвел своята правна същност, а именно установяващ, че кандидата Г. Иванов не е положил лично теоретичния тест. С оглед на горното правилни са изводите на първоинстанционния съд, че издателят на акта действа в условията на обвързана компетентност т. е. щом установи по безспорен начин наличие на една или няколко от предпоставките на чл. 56 от Наредбата задължително издава акт за анулиране на успешно проведения изпит на съответния кандидат за който се установи налично едно или няколко от условията визирани в текста на подзаконовия акт. В конкретния случай, както се посочи по-горе, по отношение Г. Иванов е установено, че изпитния тест е успешно решен от друго лице и това е дало основание на органа да издаде оспорената заповед. Правилно съдът е достигнал до правните изводи, че заповедта е материалнозаконосъобразна. По отношение твърдението за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ВАС намира същото за неоснователно, предвид следното: Съдът правилно е преценил допуснатото в хода на административното производство нарушение като несъществено. Жалбоподателят е имал възможност да представи всички свои доводи в първоинстанционното производство, а изводите на административния орган, обективирани в обжалваната заповед, са направени въз основа на извършени проверки на наличната информация, състояща се в находяща се и съхранена в електронната информационна система на ИА "АА". АС – Ловеч е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи въз основа на установената посредством тях фактическа обстановка. В този смисъл и доколкото решаващите изводи са направени след задълбочен анализ на всички доказателства, при вярно установени правнозначими факти и точно приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Неоснователен е и довода, че обжалвания административен акт не отговаря на задължителното съдържание на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в него се съдържат фактически и правни основания даваща в достатъчна степен възможност на касатора да разбере приложената от органа хипотеза, водеща до анулиране на теоретичния изпит за правоспособност, облечен в съответната правна норма. С оглед изложеното по-горе верен се явява и крайният извод на административния съд, че не се констатират основания по чл. 146 АПК за отмяната на оспорения административен акт. Предвид горното Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Ловеч съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение