Решение № 5305 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16392/2013 г.

Решение № 5305 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16392/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Даниела Петрова Стойчева от гр. София срещу заповед № РД-15-1093/21.11.2013 г. на Министъра на здравеопазването, с която служебното й правоотношение е прекратено. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен н нарушение на материалния закон и неговата цел и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - Министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С решение № 8468 от 13.06.2013 г., по адм. дело № 63/2013 г. ВАС е отменил заповед № РД-15-942/10.10.2012 г. на Министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното правоотношение на Стойчева за длъжността "главен експерт", в звено "Пресцентър и връзки с обществеността" в Министерство на здравеопазването (МЗ). Решението е влязло в сила на 6.11.2013 г., когато с решение № 14603, по адм. дело 10252/2013 г. Петчленен състав на ВАС е оставил същото в сила. С молба вх. № 97-1079 от 13.11.2013 г. Стойчева е заявила пред органа по назначението - Министъра на здравеопазването, че желае да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност, считано от 20.11.2013 г. По делото са представени длъжностно разписание на МЗ в сила от 29.07.2013 г. и поименно разписание на длъжностите в МЗ в сила от същата дата, от които се установява, в структурата му няма звено "Пресцентър и връзки с обществеността", но съществува Дирекция "Връзки с обществеността с предвидени 5 щатни бройки, от които 1 за "главен експерт", 2 за старши експерт" и 1 за "младши експерт", от които е заета единствено тази за длъжността "главен експерт" от лице, за което е отбелязано, че е в отпуск по майчинство. С оспорената пред настоящия състав заповед № РД-15-1093/21.11.2013 г. е прекратено служебното правоотношение със Стойчева за длъжността "главен експерт" в Звено "Пресцентър и връзки с обществеността", считано от датата на връчването й, която съвпада с датата на издаване на заповедта, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), ПМС № 149 от 12.07.2013 г. за приемане на Устройствен правилник (УП) на МЗ и утвърдено от министъра на здравеопазването длъжностно разписание, в сила от 29.07.2013 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 3, ал. 2 от УП на МЗ Министърът на здравеопазването ръководи и представлява МЗ, а съгласно чл. 5, т. 25 от същия правилник ръководи дейността по управлението и развитието на човешките ресурси, а по т. 28 осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на МС. Доколкото същият ръководи и представлява министерството същият е и органа по назначението за неговите служители, при което същият е и компетентният орган да прекрати служебните правоотношения. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма - същата е писмена, като в нея са посочени правното основание за прекратяването на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобитият ранг от държавния служител, при което са изпълнени изискванията на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Оспорената заповед е постановена в нарушение на закона. По отношение на Стойчева не са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността. За да е налице основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва към момента на постановяването й да са налице доказателства, от които да се установява, че длъжността, заемана от нея като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена е намален броят на служителите, които ги изпълняват. В случая тази предпоставки не са налице. Обстоятелството, че длъжността, заемана от жалбоподателката, съгласно утвърденото на 29.07.2013 г. ново длъжностно разписание не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, поради това, че същото е утвърдено преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. В конкретния случай данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 21.11.2013 г., когато е издадена процесната заповед не са представени от органа, който по силата на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК има задължението да установи наличието на фактическите основания, обосноваващи съкращаването на длъжността. Органът по назначението на може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение, както и на промени в нормативната база по време на висящността на делото с предмет оспорване на предходна заповед за прекратяване на служебно правоотношение. В случая служителят се е явил в администрацията в рамките на двуседмичният срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, считано в влизане на решението в сила и е подал молба за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, с което е завършен фактическият състав на цитираната норма за възстановяване на държавна служба. В тези случаи не е налице нормативно предписано поведение на органа по назначението, което да го обвързва с издаване на нарочен административен акт или с извършване на определено действие, но волята му да изпълни съдебното решение следва да бъде демонстрирана по подходящ начин - с действия, с които се осъществява фактическо допускане на работа. Такива са посочването на работно място, определяне на индивидуална месечна заплата, поставяне на служебни задачи, като непредприемането им, респ. неизпълнението на влязло в сила съдебно решение води до последиците посочени в чл. 122, ал. 3 ЗДСл. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон и неговата цел, при което жалбата е основателна и обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото МЗ следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение