Решение № 8395 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14642/2009 г.

Решение № 8395 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14642/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кинчо Цанков Акимов от с. Калейца, община Троян, против Решение № 36 от 7.10.2009 г., постановено по адм. дело № 237 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му против акт № МТ010 от 11.12.2008 г. на кмета на община Русе за установяване на общински вземания за такса битови отпадъци. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че не е ползвал жилището през 2007 и 2008 г., но го е отоплявал известно време, за да предотврати спукване на тръбите, тъй като жилището му е на последния етаж. За периода 2003 - 2004 г. счита, че неправилно му се търси такса за минал период. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен изцяло обжалваният акт. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Русе, оспорва касационната жалба като неоснователна с представен по делото писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Н. Наков, в който се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Русе, е отхвърлена жалбата на Кинчо Акимов против акт № МТ010 от 11.12.2008 г. на кмета на община Русе за установяване на общински вземания за такса битови отпадъци. За да отхвърли жалбата против акта, съдът е приел за установено, че обжалваният пред него акт е издаден от надлежен орган - кмета на общината, в чийто район е местонахождението на имота, за който е определена таксата. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила и при преценката за материална законосъобразност на акта са били налице предпоставките за възникване на задължение за плащане на ТБО за всяка една от годините - 2003, 2004, 2007 и 2008 г.. За 2003 и 2004 г. съдът е посочил, че за тези две години жалбоподателят е декларирал въпросното жилище като основен имот и едва през 2005 г. е направена промяна на предназначението му, която промяна има действие занапред. Ползването на имота е ирелевантно за този период, тъй като жалбоподателят не е подал декларация за освобождаване от ТБО. Съдът е обсъдил и възражението за давност и е приел, че то е неоснователно, тъй като АУОВ е издаден на 11.12.2008 г., а давностният срок изтича на 01.01.2009 г. за задължението за ТБО за 2003 г. и на 01.01.2010 г. - за задължението за 2004 г. Относно задължението за заплащане на ТБО за 2007 и 2008 г. съдът е посочил, че за този период е действала Наредба № 16 на Общинския съвет - гр. Русе, която е установявала наличието на три кумулативни предпоставки, за да не се събира такса за битови отпадъци, а именно: имотът да не е деклариран като основно жилище, да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация за това в общината до 30.11 на предходната година. В случая съдът е констатирал наличието на две от предпоставките, а за третата е посочил, че са събрани доказателства, от които се установява, че имотът е ползван през определени месеци на тези години, което води до невъзможност за ползване на изключението от принципа за дължимост на ТБО. Предвид това съдът е посочил, че е ирелевантно обстоятелството за причината, поради която е ползван имотът, както и дали реално е ползвана самата услуга. При липсата на всички предпоставки на чл. 16, ал. 5 от наредбата е приел, че правилно органът в изпълнение на правомощията си по чл. 16, ал. 7 от наредбата и чл. 9б ЗМДТ е издал обжалвания акт, като е определил таксата по основание и размер. Посочил е също така, че не е било спорно обстоятелството за размера на задължението и извършването на услугите от общината по трите компонента на таксата. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Всички възражения, които се поддържат в касационната жалба, са същите, които са поддържани и пред първоинстанционния съд и на които той е дал законосъобразни отговори. По делото не е било спорно обстоятелството относно определения размер на дължимата такса, както и предоставянето на услугите от общината по трите компонента на таксата съгласно чл. 62 ЗМДТ. Не е било спорно и обстоятелството, че за процесния период само за последните две години - 2007 и 2008 г., жалбоподателят е подал съответната декларация съгласно действащата наредба на общината, че няма да ползва имота през цялата година. За 2003 и 2004 г. лицето не е било подало такава декларация, поради което правилно му е определено задължението за този период, след като е установено, че общината е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ и не са били налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ, за да не се събира такса. Съдът е обсъдил направеното възражение в тази част за изтекла погасителна давност за задълженията и правилно е приел, че това възражение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Предвид тази разпоредба правилно съдът е посочил, че за задължението от 2003 г. давностният срок изтича на 01.01.2009 г., а за това от 2004 г. изчита на 01.01.2010 г., и тъй като обжалваният акт е издаден преди изтичането на този срок, то възражението, че не се дължи такса поради изтекъл давностен срок, се явява неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че за периода 2007 - 2008 г. не са били налице кумулативните изисквания на чл. 16 от Наредба № 16 на Общинския съвет - гр. Русе, за да може касаторът да се ползва от предвиденото изключение за заплащане на такса битови отпадъци. По делото са били събрани доказателства, че за това жилище е изразходвана за определен период от време електроенергия за цялата 2007 г. и за пет месеца от 2008 г., което означава, че жилището е ползвано независимо от подадената декларация. Предвид така събраните доказателства обоснован е изводът на съда, че законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 62 и сл. от ЗМДТ и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 16 на Общинския съвет - гр. Русе, кметът на община Русе е издал на основание чл. 9б от ЗМДТ АУОВ № МТ010 от 11.12.2008 г. По изложените съображения не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора за производството пред настоящата инстанция не се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,