Решение № 13713 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 906/2011 г.
ВАСII отделение25.10.2011 г.докладчик Георги Ангелов
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решението от 28.10.2010 г. по адм. д. № 1519/10 г. на Варненския административен съд за отмяна на заповед № КД - 14 - 03 - 447 от 22.04.2010 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Варна В ЧАСТТА за кадастралната граница между ПИ № 10135.2526.754 и 10135.2526.9542 и спрямо община Варна. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА СЛУЖБАТА ПО ГЕОДЕЗИЯ, КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР - гр. Варна да заплати на МИХАЕЛА ДОСЕВА ГЕОРГИЕВА 800 лв. деловодни разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13713 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 906/2011 г., II о., докладчик съдията Георги Ангелов НАЧАЛНИКЪТ на службата по геодезия, картография и кадастър е обжалвал решението от 28.10.2010 г. по адм. д. № 1519/10 г. на Варненския административен съд за отмяна на заповедта му от 22.04.2010 г. за изменение на кадастралните граници на три поземлени имота.
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.
ОТВЕТНИЦАТА по касационната жалба МИХАЕЛА ДОСЕВА я оспорва, ГЕОРГИ СТОЙКОВ и ЛИЛИ ИВАНОВА я считат за основателна, общината не е взела становище по нея, прокурорът заключава, че е неоснователна.
- След като по повод касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта за отмяна на заповедта за изменение на границата между поземлен имот № 754 и поземлен имот № 9542, собствен на община Варна. Изменението на тази граница не е обжалвано по делото, поради което решението в тази част и спрямо общината следва да се обезсили - чл. 221, ал. 3 вр. чл. 218, ал. 2 и чл. 126 АПК.
- Касационната жалба срещу останалата, допустима част на решението, е неоснователна.
Съответствието на изменението на границата между другите два имота с влязлото в сила делбено решение между страните по гр. д. № 2796/88 г. на Варненския районен съд, за което е единственото касационно оплакване, би било от значение, ако това решение бе фактическото основание за изменението на кадастъра. Изменението, обаче, в противоречие на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК, изобщо не съдържа фактически основания, такива не съдържа и самото искане, на което то единствено се позовава и към което делбеното решение не е приложено. При неотносимостта на касационното оплакване обжалваното решение в тази му част следва да остане в сила - чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218, ал. 1 АПК.
Воден от горното Върховният административен съд