Решение № 7923 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14671/2008 г.

Решение № 7923 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14671/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от РДНСК гр. Бургас, чрез юрк. Албена Костова, и от Таня Дерменжиева, чрез пълномощника й адв. Живко Харизанов, срещу решение № I-83 от 31 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 201/2007 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отменена заповед № 93/18 декември 2006 година на началника на РДНСК гр. Бургас и потвърдените с нея строителни книжа. В касационната жалба на РДНСК гр. Бургас се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба на Таня Дерменджиева са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК От ответника Яни Тодоров Йорданов, чрез пълномощника му адв. Павлина Темелкова, е постъпило писмено възражение, в което са изложени съображенията му за неоснователност на подадените касационни жалби. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Останалите ответници - Димчо Янчев Димов, Гошо Дерменджиев, Славка Щерионова Томова, Мария Щерева Маринова, Мария Димитрова Георгиева, Радосвета Георгиева Георгиева и Николай Петров Георгиев, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Бургаския окръжен съд Яни Тодоров Йорданов е обжалвал заповед № 93/18 декември 2006 година на началника на РДНСК гр. Бургас, с която е отхвърлена жалбата му и са оставени в сила разрешение за строеж № 86/14 октомври 1998 година със забележка (презаверка) на 21 август 2006 година от главния архитект на община Поморие за строеж: "Пристрояване и надстрояване на жилищна сграда", находящ се в УПИ III-978, кв. 71 по плана на гр. Поморие и одобрените на 14 август 2006 година инвестиционни проекти. Съдът е приел, че както заповедта, така и одобрените с нея строителни книжа, са незаконосъобразни и ги е отменил. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че одобреният на 14 август 2006 година инвестиционен проект е за изграждане на нова сграда в УПИ III-978, кв. 71 по плана на гр. Поморие, докато издаденото въз основа на него разрешение за строеж, вкл. направената на 21 август 2006 година презаверка, е за пристрояване и надстрояване на съществуваща сграда в същия поземлен имот. При тези данни законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице противоречие между одобрения проект и издаденото разрешение за строеж, от което следва, че последното няма одобрен проект. Разпоредбата на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ предвижда, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен проект, а ал. 8 на същия текст сочи, че одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. По аргумент от чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, както за изграждането на нова жилищна сграда, така и за пристрояването и надстрояването на такава, се изиска одобряване на инвестиционен проект. В случая одобрения такъв не съответства на издаденото и съответно презаверено разрешение за строеж, което представлява нарушение на материалноправните норми, цитирани по-горе. Следва да се отбележи и това, че презаверката на разрешението за строеж, е направена на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, което обстоятелство е изрично посочено. Цитираната разпоредба допуска изменение в одобрения инвестиционен проект и след издаване на разрешението за строеж, но изисква искането за това да е придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. В случая това са всички съсобственици на поземления имот, от които не е давано съгласие по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. С оглед горното правилно окръжният съд е приел заповедта на началника на РДНСК гр. Бургас за незаконосъобразна и я отменил. Доколкото с нея са потвърдени издадени в нарушение на материалния закон строителни книжа, то последните също са отменени. Постановеното при липсата на сочените от касаторите отменителни основания решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане ще следва да бъдат осъдени касаторите да заплатят на Яни Йорданов направените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 250 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,