Решение № 6417 от 28.6.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез ст.юриск. П.Пенев срещу решение 11927 от 23.11.2021 г., постановено по адм. дело 9779/2020 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Касаторът твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като ВАС, петчленен състав на І колегия отхвърли жалбата на община Варна срещу оспорените разпоредби на чл. 15 и чл.17, ал.3 от Наредба 1 от 17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата , издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството / обн. В ДВ бр.13/10.02.2001г. доп.бр.20/08.03.2019г./ Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, министърът на регионалното развитие и благоустройството,се представлява от юриск.П.Пенев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно- в хода по същество. Ответникът , кметът на община - Варна, редовно призован, не се представлява. От същия чрез юриск.М.Димова по делото е депозиран писмен отговор / именуван възражение/ на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на І колегия, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения : С атакуваното решение, постановено в производство по чл. 185 и следващите от АПК, тричленният състав на Върховния административен съд е отменил по жалба на община Варна разпоредбите на чл.15 и чл.17,т.3 от Наредба 1/17.01.2001г. за организиране движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн.ДВ. бр.13/10.02.2001г., доп.бр.20/08.03.2019г./ За да постанови този резултат, съдът е приел,че, макар Наредбата да е издадена от оправомощен по силата на чл.3, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ административен орган и в изискуемата по закон писмена форма, при приемането й за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание за отмяната на атакуваните с жалбата разпоредби на чл.15 и чл.17,т.3 от същата. Според съда нарушени са императивните разпоредби на чл.13 и чл.17 от Указ 883/1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, които придавали изключително значение на възможността за предварителното разгласяване и обсъждане на проекта за нормативен акт с всички заинтересовани лица и организации преди внасянето за обсъждане и приемане от компетентния орган. Доколкото в административната преписка и сред писмените документи по делото не се съдържат доказателства за провеждането на такова предварително обсъждане на проекта за наредба след публикуването му, а изискването за такова публикуване и обсъждане преди внасянето му за приемане от министъра на регионалното развитие и благоустройството ,не е формално, ВАС, осмо отделение е заключил, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените. Липсата на извършено обсъждане на проекта за издаване на наредбата по смисъла на чл.13 от Указ 883/1974г. според съда препятства извършването на съдебен контрол по същество за съобразността на обжалвания акт с материалноправните норми ,залегнали в ЗДвП, ЗМСМА и АПК. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Още с придружителното писмо от 10.09.2020г., с което ответникът е изпратил по делото административната преписка, изрично е посочено, че се изпраща наличната в МРРБ документация по приемане на Наредбата , ведно с измененията й. По отношение измененията на същата от 2019г. административната преписка съдържа всички изискуеми доказателства за спазване процедурата по действащите към 2019г. разпоредби на чл.26-28 от Закона за нормативните актове мотиви към проекта за изменение, данни за проведено обществено обсъждане и т.н. Видно от съдържанието на оспорените разпоредби от Наредбата, същите са приети при първоначалното обнародване на Наредбата през 2001 г. и не са предмет на изменението й от 2019г. Към датата на приемане на Наредбата / м.януари 2001г. / не са били в сила изискванията за публикуване проекта за нормативен акт на съответната интернет страница на институцията съставител, за извършване на обществени консултации в определен срок от публикуването му, за внасяне на проекта заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка за въздействието му за обсъждане и приемане от компетентния орган./чл.26-28 от ЗНА, приети едва през 2007г./ Както правилно е отчел ВАС, осмо отделение, към 2001г. изискванията към процедурата по приемане на нормативен акт са уредени в чл.13 и чл.15 от Указ 883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, към които текстове препраща и чл. 20 от същия указ. Въпреки горното обстоятелство съдът в свое определение от 21.09.2020 г., вместо да укаже на ответника да представи доказателства за спазване разпоредбите на чл.13 и чл.15 от Указ 883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, е дал указания за представяне на доказателства по прилагане на чл.26-28 от ЗНА / неприложими към 2001 г./ Нещо повече основателни са развитите от касационния жалбоподател оплаквания за това,че цялата кореспонденция по издаването на Наредбата през 2001г., в т.ч. и становищата по обсъждане на проекта за изготвяне на такава, би следвало да са унищожени съгласно Закона за националния архивен фонд, съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от който срокът за запазване на документите, отразяващи основните дейности в държавните и общинските институции е 20 г. От датата на приемане на процесната наредба до датата на предявяване на жалбата срещу оспорените две разпоредби от нея са изтекли повече от 20 години, поради което тричленният състав на ВАС, преди да заключи, че при приемане на оспорените разпоредби не са спазени правилата по чл.13 и чл.15 от Указ 883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, е следвало да укаже на ответната страна да представи доказателства за спазване на процедурата по унищожаване на документите евентуална част от административната преписка по издаване на процесната наредба.Като не е сторил това, съдът е нарушил разпоредбата на чл.171, ал.5 от АПК във вр. с чл.13 от АПК, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на постановения съдебен акт. Наред с гореизложеното ВАС, осмо отделение е постановил решението си и в противоречие с материалноправните разпоредби. Основателни са развитите в касационната жалба доводи за допуснато от съда разширително и неточно тълкуване на понятието обсъждане на проекта по см. на чл.13, ал.1,т.2 от Указ 883 от 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА и приравняването му на понятието обществено обсъждане на проекта за НАА по смисъла на чл.26-чл.28 от ЗНА/ в редакцията му след ДВ бр.46 от 2007г./ Неправилен е изводът на ВАС, осмо отделение и за това, че евентуалната липса на извършено обсъждане на проекта за издаване на Наредбата по см. на чл.13 от Указ 883/24.04.1974г. препятства извършването на съдебен контрол по същество за съответствието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт на законови материалноправни норми от ЗДвП, ЗМСМА и др.В конкретния случай съдът дължи произнасяне за законосъобразността на оспорените разпоредби от Наредбата на всички основания по чл.146 от АПК. По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на ВАС,тричленен състав при съобразяване със съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изхода от спора, на жалбоподателя не се дължат разноски с оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия