Решение № 8954 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6632/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на И. Б. Р., гражданин на Сирия, подадена лично и чрез адв. С. Попов. Жалбата е против решение 3898 от 16.04.2025 г., постановено по адм. дело 623/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, защото няма налични касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Б. Р., гражданин на Сирия, против решение 2180/05.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на И. Б. Р. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Не можело да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход. Нямало и опасенията от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, поради което не били налице и условията по чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. С оглед на това съдът е приел, че административният орган правилно е формирал извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) е следвало да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ). Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че не се доказвало в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо И. Б. Р. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично било заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ). Не се установявало, че той е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ). Изхождайки от бежанската история на И. Б. Р. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справка от 03.02.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ в административното производство и справки от 14.03.2025г. представени пред съда, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният съд е приел, че И. Б. Р. доброволно е напуснал държавата Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, поради което и с оглед твърденията на жалбоподателя, следвало да се приеме, че същият цели получаването на международна закрила по лични причини, а не поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от И. Б. Р. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол с УП 34836/22.11.2024 г., той е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия, заедно с жена си, нелегално и е влезнали в Турция. Преминали в България нелегално, през зелена граница на 17.09.2024 г. заедно с жена си. Не е бил арестуван или осъждан. Роден е в [населено място], обл. Халеб. Не е посочил да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, както и да е членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Заявил е, че част от семейството му са останали в Сирия, има в Турция и в Ливан. Напуснал е Сирия заради войната и военните действия. Не иска да се върне в Сирия, защото ще го вземат в редовната армия и смята, че ще бъде принуден да участва във военни действия, а той не искал. Изрично е посочил, че е напуснал Сирия, за да търси по-добър живот. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства И. Б. Р. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същият не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Неоснователно, с оглед бежанска история и актуалната информация относно Сирия, включително и предоставените в съдебно заседание справки за Сирия вх. МД-02-160/14.03.2025г. и вх. МД-02-159/14.03.2025г., касационният жалбоподател твърди, че са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдебното решение не е съобразено с решение на Съда на ЕС от 30.01.2014г. по дело С-285/12. В действителност това е обсъдено в обжалваното съдебно решение. С решение от 30.01.2014 по дело С-285/12 г. на СЕС, не се изоставя цитираното по-горе решение на СЕС относно задълженията и правомощията на преценка на основателността на оплакванията за реална опасност от тежки посегателства. След преценка обясненията на чужденеца с оглед на степента им на конкретност, логичност и правдоподобност, са изложени подробни мотиви относно бежанската история, които не позволяват кредитирането на твърденията за основателен страх от преследване и реална опасност за касационния жалбоподател в случай на завръщането му в страната по произход. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че справките не са актуални и информацията в нея не е достоверна. Справките са изготвени в съответствие с "Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация, като всички използвани източници и уебсайта, на който са публикувани, са посочени в бележка под линия на съответното място във всяка справка. Съдът е извършил съвкупна преценка на данните от бежанската история на чужденеца и от приобщените по делото справки относно ситуацията в държавата му на произход. Във връзка с анализа на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е приетото, че не са налице материалните предпоставки. Съдът е обосновал извода си въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната обстановка в Сирия. Пред настоящето касационно производство са представени справки с вх. МД-02-373/03.07.2025г. и вх. МД-02-483/10.09.2025г. от които се установява, че на 03.09.2025г. сирийското Министерство на правосъдието е обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, регистрирани в системата за търсене. Повече от забраните се смятат за издадени през последните 14 години и са свързани предимно с политически изявления срещу бившето правителство на Башар Асад. В бюлетина на Върховния комисариат на бежанците на ООН (ВКБООН) от 4 септември се посочва, че към 03.09.2025г., считано от 09.12.2024г. около 862 396 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, с която общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024г. става 1 223 238 души. Следва да се посочи, че доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, то по отношение на него не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение