Решение № 5872 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12891/2010 г.

Решение № 5872 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12891/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Христо Христов Карски от гр. Ямбол чрез процесуалният му представител адвокат Дрянова против Решение № 190/22.VII. 2010 г. по адм. д. № 202/2010 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлен като неоснователен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Министерство на земеделието и храните - София за заплащане на имуществени вреди по иск в размер 32000 лв., с искане да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призовани, не се явява. Ответникът - Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Филева изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на решението съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неприлагане на разпоредбата на чл. 154 от АПК относно служебно конституиране на страните и чл. 133 от ГПК относно последиците при непредставяне на писмени доказателства най-късно до изтичането на срока за отговор на исковата молба-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е провел съдебно производство, в което с Определение № 371/25.VI. 2010 г. в закрито заседание, на основание чл. 154 от АПК е конституирал като страни - ищец - Христо Христов Карски и като ответник - Министерство на земеделието и храните - София, приел е приложените с исковата молба писмени доказателства и е отказал да допусне разпит на посочените от ищеца свидетели и на основание чл. 163 от АПК е указал на ответника, че в 14-дневен срок от получаване на определението може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Това определение, заедно с препис от исковата молба е било изпратено на ответника с призовка, като в нея му е било указано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото. Без да изчака изтичането на дадения от самия него 14-дневен срок и без да е получил писмен отговор и да са представени писмени доказателства от ответника, съдът е провел открито съдебно заседание на 13.VII. 2010 г., в което се е явил представил на ответника, който устно е изразил становище по исковата молба и е представил писмени доказателства, които са били приети от съда, било е прекратено съдебното дирене и бил даден ход на делото по същество. В решението си по съществото на спора съдът се е позовал на представените от ответника писмени доказателства, приел е, че той няма пасивна материална легитимация по чл. 205 от АПК, тъй като претендираното бездействие на длъжностното лице не е негов служител, а е служител на Областна дирекция "Земеделие", която е юридическо лице, и е отхвърлил иска като неоснователен. Производството за обезщетение по глава единадесета от АПК е исково производство, което се разглежда по реда на тази глава, т. е по реда на АПК, но за неуредените въпроси, на основание чл. 144 се прилагат разпоредбите на ГПК. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК страните по гражданските дела се определят от ищеца с исковата молба и те са лицата, от чието име и срещу които се води делото, и отклонения от тях се допуска само при спазване на правилата на глава шестнадесета от ГПК, но те не могат да се изменят служебно от съда. Следователно, като е конституирал като ответник министерство на земеделието и храните, което ищецът е посочил в исковата молба, и като не е конституирал служебно, на основание чл. 154 от АПК като ответник вместо него Областна дирекция "Земеделие" гр. Ямбол, и като е приел представените от ответника писмени доказателства извън даденият от самия него срок и се е позовал на тях, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като чл. 154 от АПК е неприложим в исковото гражданско съдопроизводство, а чл. 133, макар и да е разпоредба от ГПК, не намира приложение при настоящото производство по глава единадесета от АПК, тъй като, ако се приложи, биха се увредили правата на ответника. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че не служителите в администрацията на ответника са извършили бездействия при изпълнение на служебните си задължения по регистрацията на ищеца като земеделски производител, от които пряко да са настъпили вреди за него, а те са били служители на друго юридическо лице-областна дирекция "Земеделие" гр. Ямбол, което не е било конституирано като ответник, и като е констатирал, че по отношение на ответника не е налице пасивна материална легитимация по чл. 205 от АПК, е отхвърлил по същество иска против министерство на земеделието и храните като неоснователен. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" последните са юридически лица на бюджетна издръжка със седалище в съответните областни градове и на основание чл. 3, ал. 1 от същия правилник се представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗА. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът е достигнал до правилният извод, че искът, предявен против министерство на земеделието и храните за бездействия на длъжностни лица при изпълнение на административна дейност е неоснователен, тъй като претендираните вреди от касатора не са били причинени от негов служител, а от служител на друго юридическо лице, което не е било посочено като ответник от ищеца и не е участвало като страна в делото. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Министерство на земеделието и храните за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,