Решение № 344 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2016 г.

Решение № 344 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ариел- ТН" ЕООД, представлявано от управителя Т. Ц. Й., чрез пълномощника адв. Данкова, срещу решение № 711 от 18.05.2016 г. по адм. д. № 933/2015 г. на Административен съд- Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № ПО-01-152 от 10.09.2015 г. на Директора на басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР). Според касатора, в обжалваното решение не са обсъдени поддържаните от него правни и фактически доводи, което е довело съда до постановяване на съдебния акт при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно тълкуване и прилагане на материално- правните норми, относими към разглеждания случай. Изложени са подробно мотивирани доводи в подкрепа на така поддържаната теза. Отправено е искане до ВАС да постанови решение, с което да отмени решението на АС- Б. и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени горепосоченото на Директора на БДЗБР, като върне преписката на административния орган със задължителни указания по приложение на закона, в изпълнение на които да бъде издадено исканото разрешение за водовземане и ползване на повърхностен воден обект. В с. з. жалбата се поддържа от пълномощника адв. Калоянов, който развива и допълнителни съображения в подкрепа на касационните оплаквания. Претендират се разноски, съобразно приложения списък. О. Д. на Басейнова дирекция - Западнобеломорски район, в писмено становище, оспорва жалбата и моли ВАС да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С решение № 711 от 18.05.2016 г. по адм. д. № 933/2015 г. на Административен съд- Б. е отхвърлена жалбата на "Ариел- ТН" ЕООД срещу Решение № ПО-01-152 от 10.09.2015 г. на Директора на басейнова дирекция Западнобеломорски район. За да постанови този резултат, в подробни мотиви административният съд е приел, че в съответствие с изискването на чл. 68, т. 1 и т. 3а вр. чл. 62, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Закона за водите (ЗВ) Директорът на БДЗБР - Б. е отказал издаването на исканото разрешително за водовземане и ползване на воден обект, тъй като искането е несъвместимо с обществените интереси по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ и наличните водни ресурси по количество. Решението е неправилно- същото е постановено при нарушение на процесуалните правила. При разглеждане на спора пред Административен съд - Б. са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи, което налага неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане. По делото не е спорно, че На 19.12.2013 г. "Ариел- ТН" ЕООД е подало заявление до Директора на БДЗБР- Б. за издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект - р. Петровска, поречие С., землището на с. П., община Сандански, област Б., с цел на водовземане и ползване на водния обект - аквакултури при заявени параметри на водното количество Qрибарник = 396.80 л/сек и годишна водна маса Wгодишно = 7 362 988 куб. м. ведно с приложени документи. С Решение № ПО-01-152/10.09.2015 г. Директорът на БДЗБР - Б., след извършена преценка по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите е отказал издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден. Административният съд е счел така постановения отказ за законосъобразен, като е възприел като правилни изводите на решаващия орган, че предложението е несъвместимо с обществените интереси и придобитите права по издадени вече разрешителни за водовземане от Карстов извор № 410 "П." и р. Петровска, които биха се нарушили при постановяване на положителен акт в полза на заявителя. Съобразил е наред с това, че от водния обект се извършва водовземане съгласно Разрешително № 41510317/18.11.2010 г. за водовземане от подземни водни води чрез съществуващи съоръжения с цел на водовземането - за питейно-битово водоснабдяване и разрешен средноденонощен лимит - 110 л/сек и воден обем -3 000 000 куб. м./годишно, с титуляр "Увекс" ЕООД - гр. С., и Разрешително за водовземане № 41140120/12.03.2009 г. с цел производство на ел. енергия чрез ВЕЦ "П." при разрешено водно количество - до 1 500 л/сек през ненапоителния сезон; 600 л/сек - през напоителния сезон; лимит на ползваната вода - 8.00 млн. куб. м./годишно и минимално екологично количество - 50 л/сек., като титуляр на второто разрешително е "Ариел- ТН" ЕООД. Съдът е споделил мотивите на административния орган, че заявеното водно количество не може да бъде удовлетворено, тъй като няма налични водни ресурси по количество, съгласно предоставени от НИМХ официални данни за периода 2006-2014 г., поради което и искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗВ, респективно налице са условията по чл. 68, т. 1 и т. 3а от ЗВ за постановяване на отказ за издаване на разрешително за водовземане и ползване от/на воден обект. В мотивите на решението на съда е отчетен и факта, че с Решение № ПО-01-152/10.09.2015 г. на Д. на БДЗБР - Б. е обжалвано по административен ред пред Министъра на околната среда и водите, който се е произнесъл с Решение № 213/08.12.2015 г., с което е отхвърлил жалбата и е потвърдил решението, споделяйки съображенията на решаващия административен орган. При тези данни, настоящият състав на касационната инстанция счита, че административният съд е следвало да конституира като заинтересована страна "Увекс" ЕООД - гр. С.. Следвало е и служебно да изиска преписката по издаване на разрешението с титуляр последното дружество, която е от значение както за съобразяване с изискването на чл. 79, ал. 3 от ЗВ - наличието или липса на условия по отношение на дружеството- жалбоподател за издаване на разрешение за ползване, така и за индивидуализирането на площта за ползване чрез съответните координати, както изисква в чл. 56, ал. 1, т. 8 от ЗВ. Съдът не е отчел обстоятелството, че един от решаващите мотиви при постановяването на обжалвания отказ е, че искането е счетено за несъвместимо с обществените интереси и придобитите права, тъй като предвид чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ с удовлетворяването му ще се нарушат придобитите права по издадени вече разрешителни за водовземане от Карстов извор № 410 "П." и р. Петровска. В развилото се съдебно производство е следвало да бъде конституирана като страна "Увекс" ЕООД, гр. С., като с нейно участие бъде изяснен и въпроса дали в действителност ще се нарушат придобитите права от това дружество или е възможно съвместно водовземане и ползване на повърхностен воден обект. Наред с това съдът не е обсъдил всички относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, направеният анализ на доказателствения материал е едностранчив. По делото е приложено и прието като доказателство Решение № БД-50- ПР/2013 г. за преценяване необходимостта от извършвана на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) и Обяснителна записка за обект "Изграждане на рибовъдно стопанство за пъстърва на изравнител "П.", към ВЕЦ "П.", с. П., общ. Сандански, които са част от подадените в БДЗБР Ч Б. документи придружаващи Заявление с вх. № РР-01-467/19.12.2013 г. В мотивите на Решение № БД-50-ПР/2013 г. за преценяване необходимостта от извършвана на оценка на въздействие върху околната среда изрично е записано, че съгласно получено писмено становище по чл. 4а от Наредбата за ОВОС с изх. № П-01- 150/15.04.2013 г. от Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б. (заведено в деловодната система на РИОСВ-Б. с вх. № 1095 (5)/15.04.2013 г.) инвестиционното предложение на "АРИЕЛ-ТН" ЕООД е допустимо спрямо П. за управление на речните басейни в Западнобеломорски район 2010 - 2015 г. С реализация на инвестиционното предложение не се очаква да настъпят значителни отрицателни въздействия върху компонентите на околната среда, тъй като се предвижда използване на съществуващи водовземни и транспортиращи водата съоръжения за МВЕЦ "П."; инвестиционното предложение не предвижда използване на по-големи количества водни ресурси от тези, които към момента са разрешени за Ползване с иел производство на електроенергия; не се предвижда изграждане на ново водовземно съоръжение; не се очаква експлоатацията на рибовъдното стопанство да доведе до дискомфорт в околната среда; няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Всички тези доказателства не са обсъдени от съда, не е отчетен и факта, че макар и представени по преписката, същите не са обсъдени и от решаващия административен орган. Ако бе обсъдил тези доказателства, първостепенният съд би могъл да достигне и до други изводи досежно законосъобразността на оспорения акт. В реда на изложеното следва да бъде посочено още, че съдът е интерпретирал част от изводите на изслушаната експертиза, възприемайки формално експертното становище, че изграждането на рибовъдно стопанство би било възможно при наличните водни количества само в случай, че бъде спазен технологичния проект, изготвен от Института по рибарство и аквакултури- П., който, обаче, не е бил представен пред БДЗБР- Б. по подаденото заявление. този извод не държи сметка за принципа на служебното начало- чл. 9 АПК, съобразно който административният орган трябвало да положи всички усилия да изясни съществените в процедурата по издаването на акта въпроси, а именно налице ли са водни ресурси за заявеното водно количество по подаденото от "Ариел- ТН" ЕООД заявление за издаване на разрешително за водоползване на повърхностен воден обект. Неизяснен е останал и въпроса дали дали поддържаното от заявителя становище, че инвестиционното предложение не предвижда използване на по-големи количества водни ресурси от тези, които към момента са разрешени за ползване с цел производство на електроенергия, отговаря на действителното положение. В изслушаната експертиза не се съдържа категоричен отговор по този въпрос, даденият отговор е условен, хипотетичен. При новото разглеждане на делото този фактически въпрос следвал да се изясни с техническа експертиза, която би могла да бъде и служебно назначена от първоинстанционния съд. По изложените съображения, оспореното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе при спазване разпоредбата на чл. 224 от АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд