Решение № 769 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6802/2011 г.

Решение № 769 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6802/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тодор Георгиев Димов, против решение № 417/29.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1052/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлено оспорването на решение № ПО-01-123/30.11.2010 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград /БДЗБР/, и оспорващия Димов е осъден да заплати на ответната страна 150 лева разноски по делото. Според касатора обжалваното съдебно решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като съдът е изследвал съответствието на акта спрямо материалноправните разпоредби към момента на произнасяне през 2010 г. Измененията на релевантното законодателство (чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ) и наличието на План за управление на речните басейни в Западнобеломорския басейн не следва да бъдат съобразявани. Относими към правния спор юридически факти са само тези съгласно законодателното уреждане към момента на подаване на искането за издаване на процесното разрешително през 2005 г. Като възражение е въведено, че съдът в противоречие с чл. 62 във вр. с чл. 60, ал. 1, т. 5 от Закона за водите /ЗВ/ приема наличието на правомощия спрямо директора на БДЗБР да преценява съответствието на инвестиционното предложение с изискванията за опазване на околната среда. Посочено е, че при влязъл в сила ОВОС и презаверката му с решение № СМ-01/2010 г. на МОСВ-РИ-Смолян, съдът е следвало да стигне до извода, че директорът на БДЗБР - Благоевград е бил длъжен да се съобрази с констатацията от ОВОС, че инвестиционното предложение е съвместимо с изискванията за защита на хабитатите с код BG 00011030 в защитена зона "Родопи Западни". Касаторът е несъгласен и с извода на съда, че е налице отказ на собственика на имотите - ДГС - Доспат при условия, че не е изследвал правомощията на директора на стопанството, действал като временно заемащ тази длъжност. Изводите относно установеното противоречие с обществения интерес са преценени като изведени, без да се съобрази, че е налице липса на ново обществено обсъждане и че в одобрения ОВОС е констатирана съвместимост на предложението с обществените интереси. Възразява се и спрямо извода на съда, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила при положение, че е налице злоупотреба с власт от страна на административния орган, изразяваща се в петгодишно протакане на преписката, неоснователни откази за произнасяне по същество и неизпълнение на влезли в сила съдебни решения, както и лишаване от възможност на заявителя за коригира своето искане спрямо законовите промени въведени с чл. 118ж от ЗВ (ДВ, бр. 61/06.08.2010 г.). При тези съображения касаторът иска отмяна като неправилно на обжалваното решение и постановяването на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорваният административен акт. Разноски не се претендират. Ответната страна - директора на БДЗБР, представляван от юрк. Тодоров, поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В подкрепа на съдебни акт е посочено, че съдът правилно е съобразил, че преценката за законосъобразност на акта следва да си извърши към момента на неговото издаване, съобразявайки че административния акт е издаден по заявление от 06.02.2009 г. и при действието на § 145, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, в сила от 06.08.2010 г. Относно приложението на чл. 62 от ЗВ е посочено, че същия дава възможност за самостоятелна преценка на предпоставките за уважаване на искането и наличието на положителен ОВОС не задължава органа да издаде и положителен за заявителя акт при условие, че са налице отрицателни предпоставки. Като неоснователни са преценени и възраженията относно изводите на съда за законосъобразност на акта с оглед данните по делото и разпоредбата на чл. 118ж от ЗВ, както и липсата на съгласие от собственика на имотите. Разноски не се претендират. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като неоснователно е преценено твърдението, че щом към момента на подаване на заявлението - 2005 г., е липсвал план за управление на речните басейни /ПУРБ/, то незаконосъобразно е позоваването на влязъл такъв към момента на постановяване на отказа - 2010 г., предвид проявеното от административния орган бездействие. Установената несъвместимост на инвестиционното намерение с предвижданията на влезлия в сила ПУРБ според прокурора е достатъчно основание да бъде постановен отказ за издаване на исканите разрешения като без значение е обстоятелството, че предложението е направено преди влизане в сила на ПУРБ. Преценката за законосъобразността на акта следва да се съобрази с нормативния акт, действащ при постановяването му. Поддържа се, че съдебното решение е правилно и спрямо приложението на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ, както и че издадената ОВОС не задължава административния орган да издаде позитивен акт без да извърши самостоятелна преценка на предпоставките по чл. 62 ЗВ. Прокурорът застъпва становище, че правилно е преценен като законосъобразен изводът на административния орган за несъвместимост на искането с обществените интереси и придобитите права предвид становището на ДГС - Доспат от 18.08.2010 г, от което е видно, че не се потвърждава представено становище от 12.11.03 г. с мотив, че засегнатите имоти попадат в гори с висока консервационна стойност и изключването им от горския фонд ще доведе до отнемане на сертификата на ДГС - Доспат. Върховният административен съд, като разгледа касационната жалба намира, че същата е допустима за разглеждане като редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и същата отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК. С обжалвания съдебен акт, съдът е отхвърлил жалбата на Тодор Димов против решение № ПО-01-123/30.11.2010 г., издадено от директора на БДЗБР - Благоевград, с което на основание чл. 61, ал. 5 и чл. 52, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 49, ал. 2, т. 3, чл. 49, ал. 3, т. 3, чл. 50, ал. 3, т. 2, чл. 60, ал. 3, т. 4, чл. 62, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 7, чл. 68, т. 3 и 4, чл. 118ж, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от Закона за водите и § 145, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите е отказал издаването на разрешително за водовземане и ползване от/на воден обект - река Доспат в землището на селата Црънча, Барутин и Бръшлен с цел производството на електроенергия посредством МВЕЦ "Црънча № 1" - с водохващане на кота 1020 м и сграда на МВЕЦ на кота 730 м и МВЕЦ "Црънча № 2" - с водохващане на кота 725 м и сграда на МВЕЦ на кота 600 м. Съдът е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно, тъй като същият е законосъобразно издаден от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, в изискуемата от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимия материален закон с оглед установените по преписката факти. Прието е за установено, че в хода на съдебния процес жалбоподателя не е оборил фактическите констатации, подържани от административния орган, въз основа на които е постановен и негативния за него административен акт. Съдът е приел, че по силата на ПУРБ на ЗБР инвестиционното предложение на Димов, направено в качеството му на физическо лице, попада в зона за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ от една страна, а от друга в защитена територия ("Родопи - Западни") за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и като такова е несъвместимо с обществените интереси, както и че собственика на имотите - ДГС - Доспат се е противопоставил на същото. Прието е за установено и че заявеното място на водовземане е разположено на отстояние около 100 м преди пункт за хидробиологичен мониторинг и пункт за мониторинг на повърхностните води, както и на около 350 м. след автоматична станция за мониторинг на р. Доспат. При тези обстоятелства и като е установил, че жалбоподателят не е оборил твърдението на административния орган, че не е налице друга възможност за задоволяване на искането за водовземане и ползване по отношение на река Доспат (Доспатска), съдът е извел извод за правилно прилагане на материални закон от страна на административния орган, изследвайки правните основания за издаване на акта. Съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателя относно приложимия материален закон, като позовавайки се на § 145, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите и съобразявайки се с правилото, че законосъобразността на акта се преценява към момента на неговото издаване (30.11.2010 г.) е извел извод, че административният орган законосъобразно е издал своя акт, изследвайки предпоставките за уважаване на искането към редакцията на ЗВ към ДВ, бр. 61/2010 г. (в сила от 10.08.2010 г.) и действащия към този момент вече ПУРБ. В тази връзка е прието, че по силата на чл. 50, ал. 3, т. 2 от ЗВ като физическо лице Димов не може да бъде титуляр на разрешително за водовземане за МВЕЦ. Направеното инвестиционно предложение по силата на чл. 49, ал. 2, т. 3 от ЗВ нарушава обществените интереси, тъй като съгласно ПУРБ е налице забрана да изграждането на МВЕЦ на процесния воден обект. Липсва съгласие на собственика на имотите, които ще бъдат засегнати от строителството на съоръженията, изискващо се по чл. 60, ал. 3, т. 4 от ЗВ, както и че са налице отрицателните предпоставки по чл. 118ж, т. 3, 4 и 5 от ЗВ спрямо правото да бъде разрешено водовземане от повърхностните води за производство на електроенергия, каквото е нарушаването на отстоянията по т. 3, наличието на защитена територия по т. 5 и забрана за изграждане на МВЕЦ по т. 6 във вр. с ПУРБ. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основан на фактите по делото и приложимия материален закон при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основният правен спор по делото относно преценката за това кой е приложимия материален закон, въз основа на който административният орган следва да съобрази основателността на искането за издаване на разрешително за водовземане за производство на електроенергия, съдът правилно е разрешил като е посочил, че това е законът към момента на произнасяне и в случая редакцията на ЗВ към бр. 61/2010 г. на ДВ. Възраженията на касатора, с които се застъпва обратното становище, а именно, че преценката следва да се извърши към момента на сезиране на администрацията (2005 г.) не може да бъде споделен. От една страна е налице разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а това в случая е 30.11.2010 г., а от друг - по силата на § 145, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, законодателят е постановил, че производствата по издаване на разрешителни, започнали преди влизането в сила на този закон, (т. е преди 10.08.2010 г., каквото е процесното) се довършват от органите, приели заявленията за издаване на разрешителни, при спазване на условията и забраните по този закон (ЗИД на ЗВ, ДВ. бр. 61/2010 г.). При така съществуващата правна регламентация, възражението на касатора относно обосноваността на съдебните изводи в тази посока се явяват неоснователни. Безспорно е, че настъпилите законодателни промени (пр. чл. 50, ал. 3, т. 2 от ЗВ) и промяната в статута на териториите и начина на ползването и управлението им (обявяването на защитена територия "Родопи - Западни" и ПУРБ на ЗБР), както и изменението в позицията на ДГС - Доспат като собственик на имотите, имат своето отрицателно и преграждащо действие спрямо Димов и търсеното от него право на водовземане. Това обаче не може да бъде аргумент, който да налага да се приложи към момента на издаване на акта загубил действието си закон или да се игнорират юридически факти относими към съответния воден обект и територия. Останалите възражения, изложени в касационната жалба относно наличието или не на правомощие на директора на БДЗБР да преценява съответствието на ОВОС на инвестиционното предложение с изискванията за опазване на околната среда, както и тези свързани със съвместимостта на предложението с обществените интереси, не следва да бъдат обсъждани при положение, че настоящата инстанция напълно кредитира изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на административното решение в частта му, с която отказът да бъде издадено разрешително за водовземане е мотивиран с чл. 50, ал. 3, т. 2 от ЗВ и факта, че Димов, в качеството си на физическо лице, търси признаването на административно право (водовземане за производство на електроенергия), което е извън хипотезите на цитираната разпоредба. С оглед изход на делото, но при липса на искане за присъждане на разноски отстрана на ответната страна, съда не дължи произнасяне по този въпрос. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,