Решение № 5076 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2010 г.

Решение № 5076 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2010 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Бобов дол срещу решение № 152 от 4.06.2010 г., постановено по адм. дело № 553 по описа за 2009 г. на Административен съд Кюстендил, с което са отхвърлени жалбите му срещу: т. 2 на решение № 169, решение № 170 и решение № 171 по протокол № 17 от 29.10.2009 г. на общински съвет Бобов дол, както и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу решение № 174 по протокол № 17 от 29.10.2009 г. на общински съвет Бобов дол и е прекратено производството по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Общински съвет Бобов дол не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че Решение № 169, с което е определено трудовото възнаграждение на Заместник председателя на Общинския съвет е прието, въз основа на изменения в същото заседание чл. 5, ал. 1, т. 23 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с Общинска администрация, който все още не е бил влязъл в сила. Представителят на ВАП излага, че решението е прието при липса на влязъл в сила Правилник в тази му част, поради което същото се явява постановено в нарушение на чл. 34 от ЗМСМА, т. е. на материалния закон, по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. По тези съображения счита, че решението в тази му част следва да бъде отменено. По отношение на приетите решения № 170, 171 и 174 на ОбС, счита направените изводи от съда за правилни. Върховният административен съд, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Кюстендилския административен съд са били решения № 169, 170, 171 и 174 по протокол № 17 от 29.10.2010 г. на Общински съвет Бобов дол. С обжалваното решение АС Кюстендил е отхвърлил жалбата на кмета на Община Бобов дол и протеста на Районна прокуратура Дупница против т. 2 на Решение № 169; отхвърлил е жалбата на кмета на Община Бобов дол против Решение № 170; отхвърлил е жалбата и протеста против Решение № 171 и е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на кмета на Община Бобов дол, в частта срещу Решение № 174 по Протокол № 17/29.10.2009 г. на ОбС, като е прекратил производството по делото в тази част. За да стигне до този резултат по отношение на жалбата и протестът срещу т. 2 от Решение № 169 съдът е приел, че ОбС разполага с оперативната самостоятелност да определя възнагражденията на зам. председателите на съвета. Извел е изводи, че решението е взето от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и не нарушава материалноправна норма. По отношение на жалбата срещу Решение № 170 административният съд е приел, че Общинският съвет е реализирал предоставената му от закона компетентност да решава въпроси от местно значение в сферата на общинското имущество, свързани с дейността на същия. Правата на собственика на общинската собственост се упражняват единствено от ОС като субект на управление на тази собственост. Общината е юридическо лице, което в определени от закона случаи се представлява от кмета на общината като процесуален представител - в конкретният случай при сключване на договора за покупко-продажба на МПС. По отношение на жалбата и протестът срещу Решение № 171 съдът е приел, че същото е законосъобразно, като съответстващо на разпоредбата на чл. 29а ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА. Налице е възпроизвеждане на законовата разпоредба в акта на ОС, като изискването за решение на ОС преди назначаването/освобождаването на служителите от звеното по чл. 29а представлява само допълнителна гаранция за правомерност и прозрачност на избора. По отношение на тяхната численост и разграничаването им по длъжности, съдът е счел, че се касае за решение на ОбС, взето при условията на оперативна самостоятелност с оглед конкретните потребности от оперативно-техническо естество. С решението си ОбС формално е регламентирал едно съществуващо положение. Към момента на вземане на оспореното и протестирано решение, лицата посочени в него са служители в звеното по чл. 29а от ЗМСМА, което е било видно от приложените длъжностни характеристики. Формално се отразява едно съществуващо вече положение, като единственото изменение е в наименованието на длъжностите, което да кореспондира с изпълняваните от тях задължения, без да се променят съществуващите отговорности, което от своя страна обуславя и сключването на допълнителни споразумения с цитираните служители. Кмета на общината утвърждава длъжностните характеристики на служителите по чл. 29а от ЗМСМА, в качеството си на работодател на същите. По отношение на жалбата срещу Решение № 174 от Протокол № 17/29.10.2009 г. на Общински съвет Бобов дол съдът е стигнал до извода, че същото не е индивидуален административен акт, съгласно определението в чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В него липсва властническо волеизявление на орган на власт, с което се създават права или задължения или се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Обжалваното решение на ОбС е акт на орган на местното самоуправление, с който същият прави своята своеобразна преценка за това дали са изразходвани правилно и законосъобразно средствата от бюджета. Решението е вътрешно служебен акт, взето по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол по законосъобразност. По тези съображения административният съд е прекратил производството по делото в тази част. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Неоснователни са твърденията за противоречие на материалния закон на оспореното решение по отношение на Решение № 169 от Протокол № 17/29.10.2009 г. на ОбС. С последното в обжалваната част, на основание чл. 13 и чл. 14 от Правилника е определено трудовото възнаграждение на Заместник председателя на Общинския съвет. Жалбоподателят излага твърдения, че същото е прието от некомпетентен орган, тъй като в ЗМСМА няма норма, която да оправомощава ОбС да определя възнаграждение на зам. председателите различно от това на общинските съветници. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА размерът на възнаграждението на общинския съветник се определя с правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Правилно съдът е извел извода, че определяне размера на възнагражденията на общинските съветници, зам. председателя, както и на председателите на комисии, е въпрос на оперативна самостоятелност на общинския съвет, след като в ЗМСМА не е налице конкретна разпоредба. В закона не е конкретизирано и положението на зам. председателя на ОбС и неговите правомощия. Тази възможност е предоставена отново на самия общински съвет с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и чл. 21, ал. 3 и следователно негово е правото и задължението да уреди статута на зам. председателя с приетия Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Видно от доказателствата по делото, правомощията на ОбС във връзка с функциите и определянето на възнаграждението на зам. председателя са уредени в чл. 14 от действащия към момента на издаване на оспореното решение Правилник. Следователно правилно възраженията на касатора, че зам. председателят на ОбС следва да получава възнаграждение както всеки един общински съветник, са били приети от съда за неоснователни. Правомощията на зам. председателя, предполагат по-големи отговорности и задължения от тези на общинския съветник. В този смисъл правилно общинския съвет е преценил, че той следва да получава и по-голямо възнаграждение от общински съветник. Настоящият състав споделя изцяло и изводите на първоинстанционния съд по отношение на законосъобразността на Решение № 170. Общинският съвет осъществява ръководство и контрол при придобиването, разпореждането и управлението на общинската собственост, вменено му като задължение с чл. 8, ал. 1 от ЗОС. В кръга на правомощията му е било, както да разходва бюджетни средства за закупуване на лекия автомобил, така и да се разпореди, същият да се предостави изключително за нуждите на Общинския съвет. С оглед тези изводи, с решението, съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу Решение № 170. Неоснователни са доводите за неправилност на съдебното решение по отношение на Решение № 171. Същото е взето в кръга на компетентността на ОбС регламентирани в чл. 29 от ЗМСМА. Определените служители с решението са същите от звеното за подпомагане работата на Общинския съвет, което е част от структурата на общинската администрация, утвърдена по предложение на кмета с Решение № 17/28.11.2007 г., Решение № 18/28.11.2007 г. и Решение № 68/29.04.2008 г. Касае се за формално укрепване на едно съществуващо положение, като са посочени конкретно длъжностите и лицата, които ще ги заемат. Единственото изменение е в наименованието на длъжностите, което да кореспондира с изпълняваните от тях задължения, без да се променят съществуващите отговорности, което от своя страна обуславя и сключването на допълнителни споразумения с цитираните служители. За кмета на общината остава да състави за всяка една от тях длъжностна характеристика. По отношение на Решение № 174, съдът правилно е приел, че същото не представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Това решение няма характер на властническо волеизявление и с него не се създават права или задължения или се засягат права, свободи или законни интереси за граждани или организации, а е основен и самостоятелен способ за управление и разпореждане с общинска собственост и проява на оперативната самостоятелност на общинските съвети. В кръга на задълженията на общинския съвет, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА е да приема и изменя годишния бюджет на общината, да извършва контрол, и да приема, и изменя отчета за изпълнението му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,