Решение № 6386 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Младост“ – Столична община против решение № 554 от 17.03.2026 г., постановено по адм. дело № 22/2026 г. по описа на Административен съд гр.Перник. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалнте правила и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата – Е. И. П., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Перник отменя заповед от 18.11.2025 г. на кмета на район „Младост“ – Столична община, с която, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) за нарушение на чл. 89, ал.1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДСл. – неизпълнение на служебните задължения и забава изпълнението на служебните задължения, чл. 91, чл. 92, чл. 93, чл.94, чл. 95, чл. 96 и чл. 97 ЗДСл. на Е. И. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение като държавен служител за длъжността: „Главен експерт – екология“ в отдел „Екология“ в район „Младост“ – Столична община. С решението Столична община е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма - чл. 97, ал. 1 ЗДСл., тъй като липсва описание на извършеното нарушение, дата и място къде е извършено, както и не се сочи кои служебни задължения, предвидени в длъжностната характеристика, са нарушени виновно, съгласно изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4-5 ЗДСл. Констатира, че в оспорената заповед се сочи период от 01.01.2025 г. до 13.10.2025 г., в който в деловодната система на районната администрация са регистрирани значителен брои преписки от компетентността на отдел „Екология“ като към датата на справката – 13.10.2025 г. са налице 264 просрочени преписки с изтекли срокове за произнасяне, възложени на П.. Приема, че е нарушен чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл., тъй като заповедта не съдържа описание на конкретно поведение на служителя, което да се квалифицира евентуално или като неизпълнение на служебни задължения или като забава изпълнението на тези задължения, с оглед посоченото правно основание - чл. 89, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДСл. Излага съображения, че липсата на анализ на неприключилите преписки, в хода на дисциплинарното производство препятства възможността съдът да провери, кои служебни задължения е нарушила П., вменени й по длъжностна характеристика. Приема също така, че заповедта е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – неспазване императивното изискване на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. По тези съображения съдът прави извод, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Правилен е изводът на съда, че в случая е нарушено изискването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Разпоредбата на чл. 93, ал.1 ЗДСл. регламентира, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Цитираният законов текст изисква изслушване на служителя и приемане на писмени обяснения, в хипотезата на кумулативно съществуващи предпоставки. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че П. не е поканена да бъде изслушана от дисциплинарно наказващия орган и съответно същата не изслушана и това не е по нейна вина.Съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДСл. когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В случая тази хипотеза е налице, поради което нарушението на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Неоснователен е доводът на касатора, че от служителката са поискани писмени обяснения, които тя е предоставила в срок, приобщени към преписката и впоследствие обсъдени от прекия ръководител, от дисциплинарния съвет и от дисциплинарно наказващият орган. От доказателствата по делото е установено, че искането за обяснения е направено от заместник-кмета на район „Младост“ на 17.10.2025 г., който не е дисциплинарно наказващ орган. Тези обяснения са дадени от П. на 22.10.2025 г. преди образуване на дисциплинарното производство на 11.11.2025 г. т.е писмени обяснения са искани преди да е установено дали служителката извършва дисциплинарно нарушение. Законосъобразни са и изводите на съда за нарушение на чл. 97, ал. 1 ЗДСл. като изложените от съда мотиви в тази насока напълно се споделят от настоящата инсатанция съгласно чл. 221 ал. 1 АПК. Следва да се отбележи и че при издаване на заповедта е нарушено императивното изискване на чл. 91, ал. 1 ЗДСл., като при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не са взети предвид изискванията на цитираната норма, като единствено е цитиран законовия текст. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, като изводите в този смисъл се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правило, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да бъде осъдена Столична община да заплати на адв. Н. Гьошев сумата 615 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение,