Решение № 46 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2022 г.

Решение № 46 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2022 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив, срещу решение № 52 от 25.02.2022 г. по адм. дело № 322/2021 г. на Административен съд - Смолян, с което по жалба на "Рожен Експрес" АД е отменен РА № Р-16002120008439-091-001 от 16.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 583 от 09.11.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при явно нарушение на закона и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и очевидни неточности в тълкувателната си дейност, като е извел необосновани изводи, несъответстващи на събраните доказателства по делото, игнорирайки възраженията на приходната администрация и необсъждайки голяма част от събрания доказателствен материал. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на разноски за заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Прави се възражение за прекомерност в случай, че се претендира адвокатско възнаграждение над допустимия минимум по Наредба № 1/09.07.2004 г. Ответникът - "Рожен Експрес" АД в депозиран по делото писмен отговор и в проведеното о. с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Прилага писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт № Р-16002120008439-091-001 от 16.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 583 от 09.11.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив, с който в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Афтър уърк" ЕООД и "Еврогруп 7" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 50 856, 04 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 5803, 16 лв., както и са начислени лихви в размер на 1459, 13 лв. за невнесен в срок ДДС по справки-декларации. За да постанови този резултат съдът се е доверил на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, според която документираното строителство в базата на "Рожен експрес" е реално извършено и описаните СМР са приети по видове и обеми с протоколи образец 19, които според съдебния състав съставляват годно доказателствено средство за установяване на тези обстоятелства. Изложени са мотиви, че данъчните събития са настъпили, което релевира и предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а установеното с РА противоречи на материалния закон. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и качеството на данъчнозадължено лице на получателя, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, както и последващото им използване за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки. Спорният момент по делото е наличието на реална доставка по процесните СМР, изпълнена от сочените във фактурите доставчици. В тежест на данъчно задълженото лице е да докаже, че е получател по действително осъществени доставки на услуги, тъй като черпи благоприятни последици от този факт, а не в тежест на приходния орган, както погрешно е приел административният съд. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и установените факти, а вместо това е формирал крайния си извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт изцяло въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, което в случая не е относимо към спорния предмет, касаещ дали реално са извършени фактурираните СМР от сочените във фактурите доставчици, а не дали на обекти на дружеството са налични извършени СМР сходни с документираните. Първоинстанционният съд не е изяснил цялостната фактическата обстановка по делото, като нито е посочил, за кои данъчни периоди, по кои фактури и в какъв размер е отказано право на данъчен кредит, нито е коментирал доставките по отделните фактури, съпоставени с наличните доказателства, нито е обсъдил констатациите на приходните органи. Липсва посочване, въз основа на какви доказателства съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, не е установено, дали законосъобразно е поставено началото на ревизионното производство. Налице са и фактически неточности в решението, като на стр. 3 е посочено, че ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит по 21 бр. фактури, издадени от "Еврогруп 7" ЕООД в общ размер на 29 396,67 лв., а всъщност е приспаднат кредит в общ размер на 21 459,98 лв. по 14 бр. фактури, издадени от цитираното дружество. Преценката си за реалност съдът е формирал общо, без да съобрази, че част от фактурите не са вписани в дневниците за продажби на сочените доставчици, без да анализира законоустановените предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и без да изясни основния механизъм, свързан с изпълнението на документираните доставки на услуги, който включва конкретизиране на обектите, на които са извършени, установяване на материалите, които са вложени и механизацията която е използвана. Липсва анализ и обсъждане на съпътстващата процесните фактури документация. Неправилно съдът е игнорирал и не е коментирал липсата на всякакви данни за доставка на материали до обекта на ревизираното лице, с които тези СМР е следвало да бъдат изпълнени, като необосновано е приел, че всеки хипермаркет предлага доставка, тъй като дори и тогава е следвало да са налице доказателства за закупените стоки, вложени в документираните СМР. Не на последно място съдът не се е произнесъл по целия спор като не е изложил никакви мотиви по отношение на начислените лихви в размер на 1459, 13 лв. за невнесен в срок ДДС по справки-декларации, а е отменил РА и в тази му част. Съгласно практиката на СЕС, ревизираното лице не може да бъде държано отговорно за нарушения на трудовото законодателство при доставчика, нито липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика може да е основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките, но в случая предмет на спорните фактури са СМР, които изискват работна ръка за изпълнението им, механизация, както и влагане на конкретни материали. За признаване правото на данъчен кредит, съгласно трайната практика на ВАС и СЕС, основана на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО за общата система на ДДС, абсолютна предпоставка е действителното изпълнение на фактурираната доставка, което при доставките на услуги предполага точното осъществяване като вид и обем на уговореното между страните и наличие на резултат от услугата при получателя, като съществено изискване е услугата да е изпълнена именно от лицето, сочено във фактурата като доставчик. Именно поради това установеният от съда факт, че на обекти на ответника се констатира реално извършени СМР не доказва, че са извършени от сочените във фактурите доставчици. Последното обстоятелство е спорно в настоящия случай и с оглед подробните констатации в РД за недоказаност на пряката доставка и твърдението на приходните органи, че соченият за доставчик не е действителният изпълнител на фактурираните СМР, съдът е дължал проверка и задълбочено обсъждане именно на тези доводи. Съдът е следвало да изложи установявания и мотиви отделно за всяка доставка, обсъждайки констатациите в РД, представените доказателства и заключението на експертизата. Липсата на такива препятства възможността на настоящата инстанция за проверка на материалната законосъобразност на постановения съдебен акт. В допълнение следва да се посочи, че основателно касаторът сочи в жалбата си, че са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване на принципа на равенство между страните. Видно от протокола от проведено о. с. з. от 22.02.2022 г. не е отразено, че ответната страна е оспорила приетата по делото СТЕ, нито е отразено, че претендира юрисконсултско възнаграждение. При неизяснен от фактическа страна спор и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, постановеното от първоинстанционния съд неправилно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност представените към всяка от спорните фактури относими доказателства и да бъдат изложени мотиви относно действителното изпълнение на всяка фактурирана доставка, съобразно дадените по-горе указания, в следствие на което да се изведат конкретни фактически установявания и правни изводи, съобразени със спора между страните, дали спорните доставки са извършени именно от издателите на процесните фактури. Следва да се изложат мотиви и по отношение на начислените лихви в размер на 1459, 13 лв. за невнесен в срок ДДС по справки-декларации. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение