Решение № 4532 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1723/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите против решение 126 от 05.01.2024 г. по адм. дело 8334/2023 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед 636/11.08.2023 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Г. Панаретова на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и агенцията е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата Г. Панаретова, чрез пълномощника си адв. Иванова, оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като на адв. Иванова се присъдят разноските за осъщественото в хода на касационното производство безплатно процесуално представителство. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед 636 от 11.08.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Г. Панаретова, която дотогава заема длъжността директор на Дирекция Надзор върху хазарта и хазартните дейности в Национална агенция за приходите. Законосъобразно е посочено, че административният акт е постановен от компетентен орган, но при издаването му са допуснати съществени нарушения във формата (всички съображения в съдебния акт са в този смисъл, независимо че несъответствието във формата е квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила) и на материалния закон, които са основание за неговата отмяна. Правилно е прието, че независимо от формалното съответствие с изискванията на чл. 108, ал.1 от ЗДСл, оспорената заповед не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Фактически обстоятелства, съответстващи на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, не са изложени и в съпътстващите издаването на заповедта документи. По този начин административният акт е в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание и при условията на чл. 146, т. 2 АПК подлежи на отмяна. При констатирания пропуск във формата, заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са изпълнени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал.1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая в заповедта не са изложени факти, обосноваващи промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните функции от служителката Панаретова, поради което не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. По тези съображения издаденият административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Само за пълнота следва да се посочи, че съображенията, свързани с неизпълнение на служебните задължения, поддържани в касационната жалба, дори да бъдат взети предвид, не са основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал.1, т. 5 ЗДСл. Както вече се посочи цитираният текст предполага промяна в обстоятелствата, възникнала независимо от волята на страните по служебното правоотношение, която води до невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си. Неизпълнението на служебните задължения е обстоятелство от субективен характер, което би могло да бъде основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, но не съставлява основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал.1 т. 5 ЗДСл. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, доказателствата за осъществена безплатна правна защита в съдебното производство пред настоящата инстанция (пълномощно и договор за правна помощ) и направеното искане, на адв. Д. Иванова от САК, процесуален представител на ответницата по касационната жалба Г. Панаретова, следва да бъде определено възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в минималния размер, предвиден в Наредбата 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 8, ал. 3 от наредбата, Национална агенция за приходите следва да заплати на адв. Иванова сумата 1000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,