Решение № 12330 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2024 г.

от 24.07.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив. Съдът е отменил отказа за регистрация на водовземно съоръжение в регистъра по чл. 118 г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, обективиран в писмо изх. РР-10-12774

от 24.07.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив и е върнал преписката на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив за ново произнасяне по заявлението на Б. с вх. РР-10-12774 от 07.07.2023 г., при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като впише посочения в заявлението кладенец в регистъра по чл. 118 г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите във връзка с чл. 116 във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 2 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и на основание чл. 119, ал. 2 от цитираната наредба издаде удостоверение за вписването му. Приел е, че по аргумент от разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗВ /т. 1/, според която (в редакцията й към датата на издаване на оспорения отказ) физическите лица собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води. На основание чл. 44, ал. 4 от ЗВ, съдът е посочил, че за изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води не е необходимо разрешително, но собственикът е длъжен да уведоми директора на съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл. 118 г, ал. 3, т. 5. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е проследил продължителната кореспонденция между жалбоподателката и административния орган. Първоначално тя е подала уведомление с вх. РР-11-166 и вх. РР-11-167 от 09.06.2021 г., до директора на БД ИБР за намерението си да изгради водовземни съоръжения от подземни води за задоволяване на собствени потребности, вид тръбен кладенец, в собствените й поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 298.49 и 298.48, местност [местност] , [населено място], като към уведомленията били приложени скици на имотите 402 и 403 от 11.02.2021 г. В скиците двата имота са отразени като новообразувани имоти по плана на новообразуваните имоти на местност [местност] , [населено място], община Стара Загора, с характеристики: Вид територия Населени места; НТП Жилищни територии. След указание да представи документ, удостоверяващ, че имотите попадат в границите на населеното място или селищно образование, Б. представила удостоверение изх. 20-16-76 от 10.08.2021 г., издадено от главния архитект на община Стара Загора, според което ПИ 298.49 и ПИ 298.48 по плана на новообразуваните имоти на местност [местност] , землище на [населено място], собственост на жалбоподателката, попадат в строителните граници на землището на [населено място] съгласно действаща План-схема за режима на застрояване извън селищните територии на населените места в община Стара Загора към Общия устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора, одобрен с решение 1158 по протокол 55 от 26.05.2011 г. на Общински съвет (ОбС) Стара Загора, и се намират в устройствена зона, отредена за изграждане на жилищно строителство. Последвал е отказ. С писмо изх. РР-11-166(1), изх. РР-11-167

от 20.07.2021 г. на директора на БД, жалбоподателката била информирана, че съгласно разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 5, чл. 46а, ал. 2 и чл. 52 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. и чл. 43, ал. 3 от ЗВ за водоснабдяване на имотите, посочени в уведомленията й, може да бъде изградено само един брой водовземно съоръжение за водовземане от подземни води за задоволяване на собствени потребности от вода в първото от повърхността подземно водно тяло, но само след представяне на документ от съответната общинска администрация, че имотите попадат в границите на населеното място или селищно образование. Последвал отказ, обективиран в писмо изх. РР-11-166(3), изх. РР-11-167

от 13.08.2021 г. на Директора на БД ИБР, в който е прието, че имотите се намирали извън границите на населените места и селищните образования. Жалбоподателката поискала да бъде преразгледан отказа, като представила и решение 3 от 26.04.2018 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), с което е променено предназначението на общо 8906 дка земеделска земя, собственост на жалбоподателката, за изграждане на обект Жилищно строителство в 7 ПИ по плана на новообразуваните имоти на местността [местност] , землище на [населено място], община Стара Загора, сред които ПИ 298.48 и ПИ 298.49. Въпреки представените документи, жалбоподателката получила отново отказ на молбата и да изгради водовземно съоръжение в имота си. С последващо заявление с вх. РР-10-12774 от 07.07.2023 г. за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности на гражданите, жалбоподателката в качеството си на собственик на водовземно съоръжение тръбен кладенец, изграден на 05.07.2023 г. в имот 298.49 [населено място], община Стара Загора, поискала на основание пар. 41, ал. 7 от ПЗР към ЗИД на ЗООС водовземното съоръжение да бъде вписано в регистъра по чл. 118, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Към заявлението била приложена пак представената с предходните й уведомления скица на имота. С оспореното писмо изх. РР-10-12774

от 24.07.2023 г. на Директора на БД ИБР, във връзка със заявлението й с вх. РР-10-12774 от 07.07.2023 г. жалбоподателката била уведомена, че изграденото водовземно съоръжение в ПИ 298.49 по плана на новообразуваните имоти, местност [местност] , [населено място], община Стара Загора, не може да бъде вписано в регистъра по чл. 118, ал. 3, т. 5 от ЗВ, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 43, ал. 2 от същия закон имотът се намирал извън границите на населените места и селищните образования. По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, според заключението на която, процесният ПИ 298.49 представлява имот от действащия План на новообразуваните имоти за местност [местност] в землището на [населено място], община Стара Загора, и не попада в строителните граници на населено място или в селищно образование, но попада в територия, за която със Заповед 19-12-5 от 04.01.2018 г. е одобрен ПУП-ПЗ. Административният съд е изложил подробни мотиви, които са съобразени със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон. Както правилно е посочил съдът, уредения в чл. 43, ал. 2 ЗВ и чл. 44, ал. 4 ЗВ режим е уведомителен, както за ползване от физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, на повърхностни и подземни води, с изключение на минералните води, за собствени нужди до 10 куб.м., така и за изграждане на водовземно съоръжение в такъв имот. Спорният въпрос по делото е бил само по отношение на характера на поземления имот, притежаван от заявителката Б.. Както е посочило вещото лице, по ОУП на община Стара Загора тази територия и в частност процесният ПИ 298.49 са предвидени за Урбанизирана територия Жм1 Жилищна УЗ с ниско застрояване със занижени показатели. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ, съгласно който територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Територията на населеното място включва всички територии, определени от строителните им граници. В този смисъл е и законовата дефиниция на §5, т. 6 ДР на ЗУТ относно територия на населено място . Това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. В тази насока Б. е представила достатъчно писмени доказателства, от които става ясно, че за процесния ПИ 298.49 има одобрен подробен устройствен план, който предвижда жилищно строителство. Именно поради това нейният имот представлява територия, определена с устройствен план, както е посочил законът. След като тя, като собственик, е провела процедура по промяна на предназначението на имота, представляващ земеделска земя, инициирала е изработване и одобряване на подробен устройствен план, предвиждащ жилищно строителство, е ясно, че процесният имот следва да се счита част от територията на населеното място, за която са предвидени облекчените режими на изграждане и регистрация на водовземно съоръжение. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът е претендирал разноски по делото, но доказателства за такива разноски не са представени, поради които касационната инстанция не ги присъжда.