Решение № 3770 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7128/2014 г.

Решение № 3770 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7128/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано по жалба на Надя Деянова Митрова, Иванка Деянова Данкова, Бонка Владимирова Михайлова, чрез адв. Симеонов срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г, за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София. В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се измени в частта му, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор № 68134.8611.13 по ККР, ЕКАТТЕ 99136, в землище Враждебна, Столична община, собственост на наследниците на Ангелко и Верка Даскалови. Изложени са доводи, че определения размер на обезщетението е в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, тъй като определеното не е равностойно, по-малко е по размер и не съответства на свободно действащите пазарни цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Претендира се присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройство, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото вземат становище за неоснователност на жалбата по съображения, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имота, предмет на отчуждаване. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор с идентификатор 68134.8611.13, в землище Враждебна, ЕКАТТЕ 99136, Община Столична, представляващ нива (орна земя), с обща площ от 4,500 дка, от които отчуждени 3.661 дка, като е определено паричното обезщетение в размер на 73 374 лв. По искане на жалбоподателите по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, което е изготвило първоначално и допълнително заключение. Първоначалното заключение е в два варианта. В първия вариант вещото лице е основало заключението си на пазарни аналози - вписани сделки в Службата по вписванията гр. София, с имоти, находящи се в землището на кв. Враждебна, като е определило стойност на обезщетението в размер на 84 245 лева. При втория вариант са използвани освен извършени сделки с имоти в кв. Враждебна и сделки с имоти в кв. Орландовци, Район Кремиковци, в който район попада отчуждаемия имот, като е определена стойност на обезщетението в размер на 167 850 лева. Във връзка с измененията в ЗДС, вещото лице е изготвило и допълнение към основната експертизата. В допълнението и във връзка с измененията на ЗДС, е изчислена стойността на обезщетението като са изключени пазарни аналози (договорна ипотека, продажба на идеални части и залози). При този вариант стойността на обезщетението, изчислено за сделки на територията на кв. Враждебна, възлиза на сума в размер на 43 967 лева, а във втория вариант /при сделки на територията на район "Кремиковци"/ е в размер на 47 051 лева. Към допълнителното заключение, вещото лице е изготвило и два варианта с включен нот. акт. № 13/16.02.2012 г. касаещ учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот като по първия, изготвен само за землището на кв. Враждебна, е дадена оценка в размер на 79 347 лева. При втория вариант, включващ пазарни аналози от район Кремиковци, е дадена оценка в размер на 78 583 лева. Експертните заключения не са оспорени от страните и са приети от съда. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна. Определеното от административния орган обезщетение за площта, подлежаща на отчуждаване от имот с идентификатор № 68134.8611.13 по ККР, ЕКАТТЕ 99134, находящ се в землище "Враждебна", Столична община, собственост на жалбоподателите е в размер на 73 374 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че следва да бъде кредитирано допълнителното заключение на експертизата изготвено във варианта с пазарни аналози от район Кремиковци, без включен нот. акт. № 13/16.02.2012 г. касаещ учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. В този вариант вещото лице е дало оценка на отчуждената част в размер на 47 051 лева. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Кремиковци и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона следва да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Стесняването на обхвата на изследваните сделки би довело до нарушаване на принципа за равностойност на паричното обезщетение. Основното заключение на вещото лице по изготвената СОЕ също не основава определяне на равностойно парично обезщетение по смисъла на закона, тъй като се основава и на сключени сделки за идеални части от недвижими имоти и за учредяване на ипотеки върху такива имоти, които ипотеки не обезпечават тяхната покупко-продажба. В тази връзка следва да бъде изключен от пазарните аналози и сделката по нот. акт № 13/16.02.2012 г., тъй като същият касае сключен договор за инвестиционен кредит от Уникредит Булбанк АД в полза на "РИС-ВВ" ЕООД и е в противоречие с изискванията на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. След като изчисленото обезщетение по извършената СОЕ е в размер по-малък от определеното от Министерски съвет, то не е налице законово основание за изменение му за отчуждения имот, чрез претендираното в жалбата увеличаване. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че решението на Министерския съвет в обжалваната му част е законосъобразно, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли за да не влоши положението на жалбоподателите. При този изход на делото неоснователно е искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,