Решение № 7445 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14723/2011 г.
ВАСVI отделение28.05.2012 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1490 от 28.09.2011 г., постановено от Пловдивския административен съд по а. х. дело № 2277 по описа за 2010 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7445 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14723/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Янчо Гочев Карагьозов от гр. Стара Загора против решение № 1490 от 28.09.2011 г. по а. х. дело № 2277 по описа за 2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 11/12.08.2010 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Стара Загора, потвърден с решение № 735/01.10.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и необоснованост. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Янчо Гочев Карагьозов от гр. Стара Загора против ревизионен акт № 11/12.08.2010 г., издаден от орган по приходите в Териториалната дирекция на НАП - Пловдив, офис - Стара Загора, потвърден с решение № 735/01.10.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задълженията на жалбоподателя за осигурителни вноски за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2009 г., както следва: за ДОО - главница 7 192,41 лв. и лихви - 3 792,04 лв. (общо 10 984,45 лв.); за НЗОК - главница 1 978,54 лв. и лихви 539,66 лв. (общо 2 518,20 лв.). След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства, Пловдивският административен съд обосновано е приел за доказано, че през целия ревизиран период жалбоподателят е бил регистриран като едноличен търговец и е осъществявал трудова дейност като изпълнител на извънболнична първична медицинска помощ. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО самоосигуряващото се лице дължи осигурителни вноски върху получените доходи съобразно данните от подаваните годишни данъчни декларации по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ - отм.) и чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в сила от 01.01.2007 г., респективно върху определения със закон минимален месечен осигурителен доход. С оглед на безспорния факт, че самоосигуряващото се лице не е декларирало започване на трудовата дейност по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, съдът законосъобразно е възприел за некоректно възражението му, че не е упражнявало дейността като едноличен търговец непрекъснато през целия ревизиран период. Анализът на доказателствата по делото безпротиворечиво е посочил, че такава дейност е осъществявана от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. без прекъсвания. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и за даден от съда приоритет на цитирания подзаконов нормативен акт. Задължението за осигуряване, считано от деня, в който лицата по чл. 4 започват да упражняват трудова дейност, възниква по силата на законовата разпоредба на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО - редакция, ДВ, бр. 1 от 2002 г.). Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) е издадена от Министерския съвет по делегация от чл. 10, ал. 5 от КСО (ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила до 31.12.2001 г.) и чл. 4, ал. 7 от КСО (ДВ, бр. 1 от 2002 г.), сега ал. 8 (ДВ, бр. 100 от 2010 г.). Изразена е законодателна воля за регламентиране на реда за осигуряване на самоосигуряващите се лица с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Издадената наредба и в частност, установеният с нея декларативен режим за установяване на обстоятелствата във връзка със започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на трудовата дейност, не влизат в противоречие с норми от по-висок ранг. В разглеждания случай е установено, че жалбоподателят е вписан като едноличен търговец, осъществяващ дейност като лечебно заведение - индивидуална практика за първична медицинска помощ с регистрация в съответната регионална здравна инспекция. Няма спор относно обстоятелството, че е извършвал трудова дейност като едноличен търговец, но през целия ревизиран период не е подал декларация до ТД на НАП за започване, прекъсване или възобновяване на дейността. При положение, че нормативно установеното правило изисква прекъсването на трудовата дейност да се удостоверява с надлежно подадена декларация до ТД на НАП и такава не е била подавана, не е допустимо прекъсването на трудовата дейност за целите на задължителното социално осигуряване да се извършва с други доказателства в хода на съдебноадминистративното производство по оспорване на издаден ревизионен акт за установяване на задълженията за осигурителни вноски. След като в годишните данъчни декларации е декларирал получени доходи от дейността като едноличен търговец, жалбоподателят при спазване на чл. 6, ал. 8 от КСО е бил длъжен да определи окончателния размер на средномесечния си осигурителен доход като самоосигуряващо се лице за съответната година при спазване на чл. 2, ал. 3 от наредбата (ДВ, бр. 19 от 2002 г.) и ал. 4 (ДВ, бр. 15 от 2007 г.). На основание чл. 6, ал. 10 от КСО в случаите, когато лицата получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. По делото няма данни, че сборът от месечния осигурителен доход на лицето като управител на "Корпора - Мед" ООД и месечния му осигурителен доход като едноличен търговец, а ако е по-нисък - минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната календарна година. Оспореният ревизионен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция. За осъщественото процесуално представителство в първоинстанционното производство е било присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ